Лира Литературно-рекламна Агенция
Огнян Стамболиев
Писането?! Всеки от нас вярва, че може да пише, а мнозина, че биха станали дори и писатели, защото да пишеш е сигурно по-лесно, отколкото да композираш музика, нали?! Затова и днес у нас графоманските опуси текат като пълноводни реки към издателства и редакции, а също и към Интернет. И ако преди имаше цензура и планирано книгоиздаване, днес хаосът е направо неукротим. Наистина, неукротима е решимостта на начинаещите автори. Всеки от тях вярва, че би сътворил неповторим комерсиален бестселър, достоен за филмиране в Холивуд или интелектуален хит, заслужаващ „Нобел”, с който да изгрее като нова звезда на небосклона на голямата литература.
Тази книга на световно известният румънско-френски писател и драматург Матей Вишниек (род.1956), със странното и непривично заглавие „Търговецът на начала на романи”, е доказателство за това, че проблемите на румънските и българските автори са твърде близки. Не само във финансов аспект. И може би най-болният от тях е, че се чувстват недостатъчно оценени и признати в световен план. Главно заради локалността на сюжетите и идейните послания в техните творби. Но нали съседна Румъния даде на света поне трима велики творци: „потайния и циничен моралист” Емил Мишел Чоран, „духовния археолог, самотния скитник сред митове и легенди” Мирча Елиаде и „бащата на Театъра на Абсурда” Йожен Йонеско. Освен тях, ще добавим още неколцина, вече познати и ценени и у нас: поетите Никита Станеску, Марин Сореску и Ана Бландиана, прозаикът Мирча Картареску и, разбира се, автора на тази книга, представен, освен със своята оригинална поезия и силната си, световно призната драматургия, така и с трите си оригинални романа: „Паника в Париж, Града на светлините”, „Господин К. на свобода”, „Планираният хаос”.
Но ако се върнем към темата за днешните начинаещи писатели, ще се натъкнем на един от множеството проблеми, висящи като дамоклиев меч над тях: да, структурата на романа до голяма степен е свързана с жанра на даденото произведение. И ако постепенното, плавно повествование се приема лесно от всички, то всяка по-различна, нелинейна структура предизвиква логичния въпрос:” Защо ли този автор е избрал подобен усложнен и дори претенциозен маниер, а не простотата?”. „Търговецът на начала на романи” е написан в маниера на язвителната, гротескна проза, стигаща до границата на делириума. И ако трябва да определим композицията му, определено може да кажем, че е „съшит” от поредица откровено нелепи епизоди или, по-точно, гегове. Те трудно могат да се преразкажат, да се разглеждан поотделно или да се разделят на части, но обединени в този странен текст, създават ефекта на „размиването” на границата между трагичното и комичното. Да, Матей Вишниек не е визионер, нито мечтател, а трезв и ироничен наблюдател на хода на събитията, при това склонен да приема живота като театър и игра. Такъв е и в драматургията си. Да представя суровата действителност иронично и на моменти по един странен, неочакван, направо шокиращ начин…
Първата фраза на този необичаен роман съдържа в себе си цялата бъдеща книга, нейния сюжет, нейната скрита енергия. За да напише един наистина гениален роман, авторът би трябвало предварително да получи такава начална фраза от специалистите от една стара литературна агенция, със седалище в стария център на Париж, занимаваща се с изучаването и продажбата на начала на романи. А от услугите на тази странна и тайнствена (недостъпна за всекиго!) организация в своето време са се ползвали велики писатели като Джеймс Джойс, Хърбърт Уелс, Хемингуей, Камю, Кафка, Томас Ман…
И тук Матей Вишниек ни разкрива тайната – какво да сторим, за да получим прословутата, мечтаната от всички пишещи, Нобелова награда? Просто да потърсим тази агенция, продаваща вече близо триста години първи, начални фрази на романи, които са ключът към написването им, които дават начален тласък и път на бъдещото повествование.
„Първото изречение на романа трябва да съдържа нещо от енергията на този неконтролиран вик, откриващ пътя на лавината… Трябва да е като искра, предхождаща мощна верижна реакция… Така че не бива да има невинност особено в първото изречение. То съдържа в себе си, като в зародиш, цялата история, целия конфликт. Да, първата фраза е ембрион, препълнен от бъдещи възможности, като успешен сперматозоид, ако ми позволите това сравнение… Ха, ха…” Така започва книгата на Вишниек с главен герой, изпълнен с надежда за успех млад литератор, потърсил тази агенция. По време на разказа си Вишниек анализира и систематизира първите фрази на някои велики романи като „Днес умря мама, а може би беше вчера… (Албер Камю „Чужденецът”). Или: „Някой явно бе наклеветил Йозеф К., който не беше направил нищо лошо, но попадна в ареста.” (Франц Кафка „Процесът”).
Романът на Вишниек, неслучайно отличен с голямата награда за Европейски роман на 2016 във Франция, е конгломерат от интересни идеи, множество странни и неочаквани сюжети и интересни, дълбоко оригинални мисли. И макар основната му идея е да представи „края на епохата на романа като индивидуално творение”, което е на път да се изчерпи, идея вече не нова, тя все пак е решена твърде оригинално, впечатляващо…
