Лира Литературно-рекламна Агенция
А шедьовърът му „Щастливеца Пер“е вече екранизиран и посяга към „Оскар“.
След „Къщата на духовете“ на Исабел Алиенде носителят на „Оскар“ и „Златна палма“ Биле Аугуст отново режисира велик роман – „Щастливеца Пер“ на датския писател Хенрик Понтопидан, отличен с Нобеловата награда за литература. Само месец след излизането ù на екран, новата лента е номинирана за датския избор за „Оскар“ в категорията за най-добър чуждестранен филм през 2019 г. Любопитно е, че сценарият е дело на сина на режисьора – Андерс Аугуст, който има вече огромен опит.
Романът „Щастливеца Пер“ е задължително четиво за всеки ценител на европейската литературна класика, но поради огромния му обем (над 800 страници) досега никой български издател не се бе решавал да го издаде. Предизвикателството сега поема изд. „Персей“, което включва книгата в поредицата си „Световна класика“. Изданието е придружено с предговор на проф. Симеон Хаджикосев, най-големия авторитет у нас в областта на историята на европейската литература.
Романът „Щастливеца Пер“ представлява многопланово епическо платно – обемно, но изключително четивно и за съвременния читател. Това е и дълбоко трагична книга за надеждите на младостта и горчивите разочарования – в този контекст тя има и определен автобиографичен характер. В центъра на повествованието е образът на амбициозния младеж Петер Андреас Сидениус, който произхожда от пасторско семейство. От детските си години Петер е бунтарят, който не се съобразява със строгите морални и религиозни повели на баща си и иска да поеме по път, различен от този на семейството му. Заминавайки за Копенхаген, където посещава лекции в Политехническия институт, той скъсва почти всички връзки с родителите си и братята и сестрите си, като дори сменя името си – вече се казва само Пер, и се потапя в нов и непознат свят, изпълнен с грандиозни мечти. Пер е изцяло завладян от желанието да завладее Дания и да се превърне в национален герой посредством новаторските си идеи, свързани с техническия прогрес на страната – той мечтае да изгради система от канали и по този начин да използва могъществото на природните стихии в полза на местното население и икономиката на Дания.
Но смелите му идеи се нуждаят от финансови средства и от влиятелни покровители, тъй като той самият е никому неизвестен провинциалист без диплома. Затова и дръзкият и самоуверен до нахалство Пер навлиза в по-висшите и богати слоеве на обществото, запознава се с личности с различен произход и социално положение, но които биха могли да са му от полза в професионалните му стремежи – преподаватели, журналисти, артисти и писатели, учени, финансисти, адвокати.
Така пътят му се пресича с богатото еврейско семейство Селомон, което го взема под крилото си, финансира начинанията му и дори му позволява да пътува в чужбина, за да събере опит и знания. Най-вече това се дължи на интимните му отношения с най-голямата им дъщеря Якобе, за която се сгодява. Въпреки благородните си пориви и несъмнения интелект, талант и харизма, които притежава и заради които си печели прякора Щастливеца, Пер е много непостоянен, твърде арогантен и свободолюбив. Тежкият му характер и необяснимите промени в настроението му го вкарват в много напрегнати ситуации, влошават отношенията му с хората, които му помагат, и дори с годеницата му, и в крайна сметка Пер се оказва най-големият си враг. Идеалистичните му мечти се сблъскват с грубата и цинична действителност, той самият осъзнава, че се чувства като изгнаник където и да се намира и че ако иска да постигне истинското щастие, трябва първо да опознае себе си и да последва зова на сърцето си.
„Пер е хитрецът, който накрая надхитрява самия себе си, тъй като не познава съкровената си същност“ – пише в предговора си към изданието проф. Симеон Хаджикосев.
Хенрик Понтопидан се появява в датската литература след Ханс Кристиан Андерсен и по своеобразен начин продължава върху нови основи реалистичната традиция. Роден е през 1857 г. във Фредерисия в пасторско семейство, като тази религиозна обстановка оставя дълбок отпечатък в съзнанието му. Заминаването му за Копенхаген, където се обучава в Политехническия институт, по същество се явява бягство от ограниченията на досегашния му живот и форма на стихиен бунт срещу порядките на заобикалящата го среда. Романтичните му представи обаче се сблъскват с тежката реалност, а следването му не го удовлетворява. Тогава той отпътува за Германия и Швейцария и това пътешествие оставя ярки впечатления в наблюдателната му и чувствителна натура. Понтопидан така и не получава инженерска диплома, а се насочва към естествените науки. Той започва да пише разкази и романи, в които изобличава нравите на съвремието си. Удостоен е с Нобелова награда за литература „за автентичните описания на съвремието в Дания“, а Томас Ман го нарича „поет епик по рождение“.