Лира Литературно-рекламна Агенция
Снимка: meduzata.com
Иван ГОЛЕВ
Отидох оня ден до аптеката, зер всички сме смъртни и така си мислим, че ще поотложим мига. Още докато паркирах, зърнах някакъв мъж пред четириетажната кооперацийка от 60-години да следи маневрата ми. Рекох си, тоя ще иска нещо. Излязох от колата и той ме попита:
– Дълго ли ще стоите тука?
Никога не съм обичал намесата в личния ми живот, еле пък от непознати и аха да му отвърна нещо рязко, но патината на възрастта смекчава ръбовете ни. А и Европейски съюз, това-онова – дава си отражение.
– Отивам до аптеката. – Все пак се поинтересувах: – Защо?
– Защото тука паркира един съсед.
Изгледах го, както вика моят съсед Васко, като шест лева нацяло и този път бях готов яко да си отворя устата, но отново проявих дружелюбност:
– Що, той нотариален акт има ли?
Въпросът ми го завари леко неподготвен. Той позапецна, подъвка бузи, накрая рече обидено:
– Ами няма къде да се паркира! – Врътна се и закрачи нанякъде.
Изпроводих го с поглед, теглих му една наум и поех към аптеката. Но познатото на всички ни червейче се зае да чопли. Нямало къде да паркира! Ега ти довода! Аз има ли къде да паркирам? Да не би да не въртя вечер по няколко кварталчета, доде успея да открия заветната пролука! Но тия тук са по-специални. Те имат улицата за нещо като продължение на апартамента си. Там вътре спят те с булката и дечурлигата, а отпред пред балкона спи превозното им средство. Как още не са се сетили, веднага щом паркират, да си събуят обувките и да нахлузят чехлите, които ги чакат на паркомястото? Така де, щом е част от дома им. А и аз, като видя чехли, няма да паркирам. На други места, примерно край морето, от години имат решение. Слагат пълни с вода шишета и маркирането на територията е завършено. À си махнал шишето, à си станал мишена за личното им правораздаване.
Тия кутригури, с немръднали в главите си чипове още от феодалната ера, нищо не може да ги пречупи. Ни общински власти, ни полиция, ни сульо или пульо. Как да ги пречупи, като и техните служители някъде си слагат шише с вода, или си построяват навес на паркинга пред блока, или си бетонират подвижна заключалка в асфалта, а ти върти кръгчета! Принципите на голямото се съдържат в малкото. Какъвто отделният човек, такава и държавата. Който си е заплюл град или окръг, бранш, сфери, канали, той посмъртно няма ги отстъпи другиму. Не и без бой. Ще ги покрие с навес, ще ги бетонира – да се знае. Съд, мъд – това е за либералните скапаняци от ония, далечните страни. Тук ти си слагай здраво пластмасовия съд, тоест шишето, па ако ще и Господ да слезе от небесата.
Ние сме си избрали да живеем в еднолична демокрация. Тоест, демосът е избрал едно лице да му решава всички въпроси. Затова предлагаме: това лице да нареди да се назначат специални хора, да им се дадат четки и бяла боя и те да тръгнат из страната, от жълтите павета до последната паланка, и да разчертаят и маркират кое на кого е. Паркоместа, бизнеси, общини, наркоканали, медии, европари – всичко, всичко. Може да е два на два, но така поне ще си знаем, че нашето си наше и ще го браним с всичката си чест и огнева мощ. Инак някакви балъци като мен, отровени от четенето на книги, си мислят, че съществуват неща за общо ползване и е въпрос на обществена култура да се движим безконфликтно в техния обсег.
Стига с тия комунизми! Квото било – било. Светът днес е друг. И требе да се адаптираме!
– Ама то това вече е направено.
Верно? Как не съм разбрал!
