Лира Литературно-рекламна Агенция
Елица Печева и Михаела Илиева, „Хеликон-Плевен“
В средата на юли Димо Дешев – режисьор от Плевенския драматично-куклен театър „Иван Радоев“, автор на книгата „Записки по българските истории“, посрещна и консултира клиентите на книжарница „Хеликон“ в гр. Плевен. В препоръките на ВИП книжаря присъстваха предимно имена от българската съвременна литература. Клиенти и приятели на всякаква възраст дойдоха специално да получат препоръка, а ние, от екипа на „Хеликон-Плевен“, успяхме да зададем няколко въпроса на нашия гост.
Какво беше преживяването да сте ВИП книжар?
Изключително приятно усещане. Много ми е трудно да го опиша с думи, защото книгите са нещо свещено. Аз бях като в храм, а мисля, че и така се държах. Успяхме да препоръчаме българска литература, каквато беше основната цел на вип книжарстването ми.
Кои български книги представихте и защо се спряхте на тях?
Държах темата на ВИП книжаря да бъде българска литература и избрах книги, за които мога да разкажа малко повече. Това са книги на мои приятели – Валери Вергилов, Ани Илков и разбира се на Емил Андреев. Хитът на ВИП книжарстването беше новата книга на младия писател Йордан Д. Радичков, когото аз много харесвам като автор. За мен той е един от най-талантливите от новото поколение.
Кои са книгите, които на Вас лично са ви повлияли?
Харесвам Гогол и Достоевски. Позволявам си да пиша пиеси, затова моят духовен учител е Аристофан.
Какво четете в момента?
В момента препрочитам Захари Стоянов и книгата „Ангели и демони“, в която много интересно са написани неизвестни неща от българската история.
Какво става в главата на един режисьор, когато чете книга? Представяте ли си декори и мизансцени?
Да. Колкото и отговорът да е очакван, наистина е така. Разбира се позволявам си да изпитам удоволствието на читателя, защото да си читател е нещо прекрасно. Думата е магия, тя може да те разплаче, да те натъжи или да те развесели.
От няколко месеца на книжния пазар е и Вашата книга „Записки по българските истории“. Кажете ни повече за нея. На какви читатели бихте я препоръчали?
Моята книга е писана през три периода – по времето на тоталитарния строй, в годините, когато бях колумнист в един вестник, и в по-ново време. Идеята на книгата е да погледнем на живота с усмивка и с ирония, защото иронията моделира. Моята идея е да гледаме критично на света и това искам да показвам на читателите. Надявам се, че хората от 20 до 60 години биха могли да я четат. Това са хора, които активно искат да променят света и стига да стигне до тях, мисля, че много неща биха могли да открият.
Сега работите ли по нова книга?
Да, това ще бъде последната книга. Обещавам тържествено:) Винаги съм вярвал в думите. Писал съм пиеси, които, без една, всичките са поставени. Те ще влязат в един общ том. Това съм аз.
Накъде върви българската литература според Вас?
Мисля, че българската литература върви в правилната посока, защото има всичко на пазара. Много писатели има в момента. Всеки пише и издава, но в това няма нищо лошо. Захари Стоянов казва: „Дайте да пишем за това, което се случва, за да го отразим“. Това е нашият живот. Няма нищо лошо да има повече писатели. Но е трудно да се отсява и точно тук за мен има проблем с липсата на професионална критика, която в другите общества е по-силно изразена.
Какво ще пожелаете на читателите на „Лира.бг“ и слушателите на „Радио Хеликон“?
Да четат повече, защото когато четеш, влизаш и в ролята на писателя. Читателят не е пасивен, а активно възприемащ света човек.
