Начало / Критика / „Латерна магика“ – Бергман, танцуващият с елфи

„Латерна магика“ – Бергман, танцуващият с елфи

Елица Матеева

„Ти, Ингмар, си роден в неделя, и затова можеш да виждаш елфите.“ Сигурно старата къщовница Лала, която се е грижела за децата на лутеранския пастор Ерик Бериман е имала право, защото сто години след рождението си, шведският режисьор и писател Ингмар Бергман продължава да вълнува онези будни умове, за които животът е безкраен личен разговор с Бог.

213710_bВ навечерието на рождението на Бергман, издателство „Колибри“ дарява почитателите на седмата муза и дълбоките води на психологическите анализи с автобиографичната творба на режисьора „Латерна магика“.

„Латерна магика“ не е за първи път на българския пазар. През годините тази автобиография е преиздавана, но интересът към личността на Бергман продължава, може би, защото както казва Уди Алън за своя приятел и колега: „Бергман е човекът, който задаваше мъчни въпроси.“

„Латерна магика“ е изповед, равносметка, повествование, признание, любов и страдание. Прелиствайки страниците на автобиографията, читателят преминава през сложните лабиринти на детството, съзряването, творчеството, неуспехите, болестта, разделите, славата и утехата.

Бергман е умерен мъдрец, умерен оптимист, умерен романтик и крайно отдаден в процеса, в работата, в репетицията.

Страдащ от постоянно безсъние, постоянни нервни и стомашни сривове, от упреците на шведската кино гилдия, недолюбван и може би недооценяван сред своите като режисьор, Бергман е силен характер, отстояващ личното си кредо за това, което иска да прави и начина, по който трябва да го прави. Той не е безгрешен – има изневери, има няколко съпруги, но все нещо не му е достигало в брачните съжителства, вероятно затова е заснел едни от най-силните филми, посветени на брака – „Сцени от един семеен живот“ , „Из живота на марионетките“, „Сарабанда“. В авторското кино на Бергман има всичко, което е заседнало и оставило трайни рани в душата му – трамви от деството, трудна комуникация с бащата, съперничество между братя, отчужденост към религията и търсене на прошка, сънища, които предизвикват страх.

В „Латерна магика“ Бергман прекрасно е разказал за икони на времето и срещите си с тях: Грета Гарбо, Чарли Чаплин, Били Уайлдър, Лорънс Оливие, детски спомен с Хитлер, първите младежки сексуални авантюри, работата му в шведски, германски театри и трудностите в киното, има спомен и за една новрежка актриса, с която снима най-изящните си присохологически откровения, заради която решава да намери своя вечен пристан – остров Форьо. Лив Улман и щастливите пет години на единение с Бергман присъстват сред множеството образи в „Латерна магика“.

„Латерна магика“ прилича на дневник, но за разлика от предназначението на подобни словоизлеяния, дневникът на Бергман е публичен и лишен от суета. Някъде сред образите и случките се откроява един – на момченце, което си играе със своя малък магически театър, което изследва светлината и сенките, което експериментира с детския си кинопрожекционен апарат. И още един незабравим образ: на баба и внуче, които отиват на кино – тя не търпи любовните сцени, докато внукът й ги обожава. Докато героите се целуват, старицата скърца в знак на неодобрение с шушоните си, а внукът се криви на стола от неприятния шум на бабините протести. „Един изчезнал свят на светлини, аромати, звуци. Когато лежа, без да помръдвам, малко преди да потъна в сън, аз сякаш отново тръгвам от стая в стая, виждам всяка дреболия, знам и чувствам“ – пише Бергман. Уловени от красивия мираж на невъзвратимото минало, в плен на искреното споделяне, неусетно прочитаме последната страница от „Латерна магика“. Може би всеки има своята малка латерна магика, архив на съкровеността?

Отвъд думите, отвъд остров Форьо, отвъд танца на елфите ни очаква северното сияние.

Прочетете още

DSC_0714

„Хеликон-Плевен“ покани режисьор за ВИП книжар

Елица Печева и Михаела Илиева, „Хеликон-Плевен“ В средата на юли Димо Дешев – режисьор от …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *