Почит за Пенчо и Пеньо

На 27 април преди 152 години се ражда Пенчо Славейков, а преди 59 години приключва земния си път Пеньо Пенев.  Двама поети, отишли си без време, оставили различна диря в родната ни поезия, но докоснали, всеки по своя начин, сърцата на милиони българи. Да си спомним с обич за тях!

Пенчо Славейков

САМОУБИЕЦ

„Що е туй? Убийство пак?“

Слисана стои тълпата —

непознат левент юнак

повален е на земята.

 

В смъртни мъки се гърчей

и превива мъжко тело,

и широка рана зей

насред кървавото чело.

 

Чували го бяха те,

но не знаеха юнака…

Мигом вест се разлете,

дето никой я не чака.

 

И не някой враг, а брат

брата на врага предаде.

Но се младий горд юнак

жив в ръцете им не даде.

 

И когато обграден

се видя от сган войскари,

дигна той ръка: „Не мен,

само моя труп!“ И свари

 

револвера в пазва скрит,

грабнал, да насочи в чело —

трясна гръм — и с лоб пробит

възнак грохна мъртво тело.

 

Чуй! Со шепот едва чут

слисана тълпата спори…

Някой казва: „Той е луд!“

„Свят е!“ — други отговори.

 

Бел. Самоубиецът е Ангел Кънчев, който по начина, описан в стихотворението — през март 1872 г., когато се опитва да се качи на параход на пристанището в Русе, за да се прехвърли при емигрантите в Румъния, — е обграден от турската полиция и се самоубива.

 

Пеньо Пенев

РАЗДЯЛА

Разпилян звезден прах по паважа
и мечти разпилени, изгубени.
Вече нямам какво да ти кажа –
спят очите, угасващо влюбени.

Спи сърцето, потъват в забрава
чувства, мисли и спомени зли.
Безразличие само остава
в две лишени от спомен сълзи.

Не преплитай въздишки безсмислени;
длан във длан − не протягай ръка.
Не докосвай − недей даже мислено.
Не докосвай − не искам така.

Тръгвай, ставай, отивай далече
и недей да се връщаш назад.
Между нас любовта свърши вече
свърши с нея и целият свят.

Разпилян звезден прах по паважа.
Разпилени, бездомни мечти.
Вече нямам какво да ти кажа,
а лъжичката болка горчи …