Лира Литературно-рекламна Агенция
Във въздействащо есе, публикувано в понеделник в Ню Йоркър, носителят на Пулицър Джуно Диас споделя своята болезнена и тежка история за изнасилване, преживяно като дете и как това травматично преживяване му повлиява като възрастен. В емоционалния текст, написан от първо лице, авторът споделя за преживяната депресия, гнева и самоубийсвените мисли като дете, разказва сп. Тайм, а също и за проблемите с интимността във връзките и влиянието на преживяното върху писането.
Диас описва носенето на „маската на нормалност“ като защита и мълчанието – той не казва на никого за преживяното. По-късно все пак той започва да споделя с родители, приятели, семейство. А с това есе прави историята си публична.
„Да, случи се и на мен.
Бях изнасилен, когато бях едва на 8 години. От възрастен, на когото напълно вярвах.
След като го направи, той ми каза да отида отново на следващия ден, иначе ще „загазя“.
И защото бях ужасен и объркан, се върнах на следващия ден и бях изнасилен отново.
Никога не казах на никого какво ми се случи, но днес го казвам на теб.
И на всеки друг, на когото му пука толкова, че да ме изслуша.“
Диас, който е от доминикано-американски произход, днес е преподавател в Масачузетския технологичен университет, а през 2008 г. спечели една от най-престижните награди в литературата с романа си „Краткият чуден живот на Оскар Уао“.
Травмата, преживяна в детството, преобръща целия му живот, води до тежки кошмари, отпадане от училище и опит за самоубийство. „Това пр**ба детството ми. Пр**ба юношеството ми. Пр**ба целия ми живот“, пише Диас: „Повече от това да съм доминиканец, повече от това да съм имигрант, повече дори от това да съм афроамериканец, изнасилването ми ме определи повече от всеки от тези фактори“. И продължава: „Бегло си спомням хлапето от преди. Травмата е като пътешественик във времето, който достига до най-отдалечените кътчета от живота ти и поглъща всичко преди нея. Остават само фрагменти“.
Диас пише още, че едва когато достигнал дъното, вече като възрастен, потърсил терапевт и започнал дългогодишния процес по излекуване: „След дълга битка и много неуспехи, терапевтът ми бавно успя да ме подготви да сваля маската си. Не постоянно, но достатъчно дълго, че да мога да си поема въздух, да живея“.
