Обичаният Ф. С. Фицджералд е познат като „американският мечтател”, авторът на „Великият Гетсби” и човекът, популяризирал фразата „Епохата на джаза”. Въпреки голямата му известност и интереса към него и съпругата му Зелда, има някои подробности от живота му, които не са широко известни. Ето някои части от биографичната книга „Изгубен рай: животът на Ф. С. Фицджералд” (Paradise Lost: A Life of F. Scott Fitzgerald), които може и да не знаете:
- Фицджералд пише емблематичната за концепцията на Великия американски роман история „Великият Гетсби” не в Америка, а в Европа. През май 1924 г. писателят и съпругата му заминават от бележития за епохата Ню Йорк за френската Ривиера и после за Италия. Там, под влиянието на все още възстановяващия се от войната стар континент, той развива идеята за американската мечта.
- Искал е да бъде поет. Като студент в „Принстън” пише поеми. Вдъхновен от Джон Кийтс и насърчаван от състудентите си, той мечтае да стане знаменит американски поет. През 1917 г., докато е в армията, решава, че може да срещне смъртта в битка и иска да остави свое произведение като завет. Но военната атмосфера не му се струва подходяща за поезия, затова облича идеята си в дрехите на романа. През 1920 г. излиза дебютната му книга „Отсам Рая”.
- В началото на 20-те години пише пиесата „Зеленчукът” (The Vegetable). Тя представя героя Джери Фрост, който мечтае да работи като пощальон. Една вечер той сънува, че е президент и осъзнава, че всъщност не иска това, а му е втълпено, че би трябвало да е така от една култура, обсебена от идеята за пари и власт. Скептичният поглед на Фицджералд към американската мечта в тази пиеса не се харесва на публиката. Премиерата е през ноември 1923 г. и остава единственото представяне.
- Джей Гетсби има прилика с дядото на писателя по майчина линия. Филип Франсис МакКуилиан (Philip Francis McQuilian) емигрира от Ирландия в Илинойс, САЩ. Също като прототипа си, МакКуилиан се откъсва от корените си и изгражда живота си наново. На 38 години започва бизнес и бързо прави състояние. Той израства бързо от беден емигрант до преуспял бизнесмен в индустриалната епоха. Умира млад – едва на 43 години от хроничен нефрит, който е получил вследствие на прекарана туберкулоза. Оставя наследство от 6 млн. днешни щатски долара.
- Фицджералд учи, но никога не завършва „Принстън”. Той се явява неуспешно на изпити 2 пъти, след което на 17-ия си рожден ден си урежда среща с комисията по прием и успява да убеди членовете ѝ да го приемат. През следващите 4 години занемарява ученето, като посвещава цялата си енергия на писането на публикации за университетския вестник и текстове за музикална постановка в кампуса. През зимата на 1917 г., смятайки, че ще бъде изключен от университета, той сам напуска и се записва в армията.
- Баща му помага на войниците на Конфедерацията по време на Гражданската война. Едуард Фицджералд (Edward Fitzgerald) израства в известната с тютюна си провинция в щата Мериленд, облагодетелствана от Конфедерацията. Едва 9-годишен прекарва шпиони от Конфедерацията през реката Потомак.
- Скот и Зелда се женят броени дни след излизането на дебютния му роман. През първата събота на април 1920 г., едва 8 дни след като е издадена „Отсам рая”, двамата сключват брак с малка и прибързана церемония в катедралата „Св. Патрик” в Ню Йорк. Родителите и на двамата не присъстват на венчавката, няма и тържество след това.
- Зелда идва от знатен южен род. Също като Фицджералд и нейната фамилия има дългогодишна връзка с Конфедерацията. Прачичо ѝ Джон Тайлър Морган е конфедерален генерал и по-късно част от Сената на САЩ, а дядо ѝ по майчина линия участва в 1-вия и 2-рия Конфедерален Конгрес и за кратко също е член на Сената. Баща ѝ е съдия от Върховния съд в Алабама от 1909 г. до 1930 г.
- Фицджералд иска да напише роман за „майцеубийство”. След излизането на „Великият Гетсби” той се надява да напише роман за богато семейство, в центъра на който да има такова убийство. Вдъхновен е от известния по това време (от 1924 г.) случай „Леополд и Лоеб” за убийството на малко момче в Чикаго. Колебае се между заглавия като „Момчето, което уби майка си” (The boy who killed his mother), „Световното изложение” (The world’s fair) и „Нашия вид” (Our type), но успява да напише само 4 глави. Заради финансови затруднения продължава да пише кратки разкази, а по-късно през 1930 г. емоционалният срив на Зелда тласка артистичните му възгледи в друга посока.
- Последният му авторски хонорар е за 13.13 долара. През август 1940 г. получава чек с „двоен лош късмет” – 13.13$. Четири месеца по-късно умира от сърдечна недостатъчност, едва 44-годишен. През цялата година са продадени едва 15 екземпляра от „Великият Гетсби”. След десетилетие нова вълна обхваща както учениците, така и читателите, и Фицжералд се превръща в американски литературен канон. През 2013 г. издателят му казва, че около 25 млн. екземпляра от романа са продадени по света. Тъжен паралел с по-малко от 25-те хиляди, реализирани, докато авторът е жив.
Превод на Кристина Цонева по материали от Publishers Weekly