Лира Литературно-рекламна Агенция
В еволюционната история на човечеството четенето и писането са относително нови дейности. За да прочете нещо написано, човешкият мозък е трябвало да подсилва и адаптира части от визуалната си система, за да взаимодейства с езиковите центрове. Това е процес, който учените дълго време смятали, че се създава главно в мозъчната кора, във външния слой на мозъка. Но в ново проучване, където неграмотни хора на около 30-годишна възраст, били обучавани да четат в продължение на шест месеца, изследователите открили, че четенето всъщност активира много по-дълбоки структури в мозъка. То показва и нови възможности за лекуване на дислексия. Резултатите са публикувани в списание Science Advances.
За да се научим да четем, в мозъка трябва да се случи „процес на рециклиране“, казва Фалк Хюетиг, един от сътрудниците в института „Макс Планк“. „Части от него, които са еволюирали, за да могат да разпознават комплексни обекти (например лица), също допринасят за превръщането на отделни букви в разбираем език“. За целта са избрани участници от Индия. Там степента на грамотност е около 63% заради бедността, която ограничава достъпа до образование, особено на момичета и жени. 
Повечето от хората били именно жени на около 30-годишна възраст. В началото на проучването не можели да прочетат нито дума. Те се обучавали по „Деванагари“ – силабична азбука, на която са базирани хинди и някои други южноазиатски езици. („Деванагари“ е съставена от сложни символи, които описват цели срички или думи). Когато изследователите разгледали мозъчните сканирания, направени преди и след шестмесечното обучение, Хюетиг казва, че очаквали да потвърдят предишните проучвания − как промените обхващат мозъчната кора, за която знаем, че бързо се адаптира към новите предизвикателства. Обаче не очаквали да видят промени в по-дълбоките части на мозъка. „Забелязахме, че процесът на обучение води до реорганизация, която се простира до дълбоките мозъчни структури в таламуса и мозъчния ствол“, обяснява Хюетиг. Те помагат на визуалния кортекс да филтрира важна информация за това, което виждаме, преди да сме го осъзнали. „Изглежда, че тези мозъчни системи усъвършенстват комуникацията си, тъй като учащите стават все по-умели в четенето“, казва ученият. Той подчертава, че социалните последици от подобен вид изследвания са огромни, както за хората с дислексия, така и за милиони възрастни по целия свят, които са функционално или напълно неграмотни. Според Хюетиг, новите открития биха могли да помогнат за създаването на ограмотяващи програми, които да са от полза за тези хора.
Източник: Mentalfloss
Превод: Димитър Димитров – „Хеликон-Шишман“
