Лира Литературно-рекламна Агенция
Тръгваме от миналото и вървим към бъдещето с Емил Минчев, когото познаваме от преводите на редица шедьоври на световната литература. Сега се появява и приятна изненада от него – новият му роман „Нюх“, който вече е в книжарниците. Книгата предлага фантастичен криминален сюжет в атмосферата на класически хорър. Как една творба може да звучи едновременно ретро и да бъде модерна? Люси Еленкова разговаря с Емил специално за Лира.бг.
– Припомни ни кои заглавия четем на български, излезли в твой превод?
– Най-високата топка, разбира се, е Оскар Уайлд. Превеждал съм негови пиеси, освен това невероятната му биографична книга „De profundis“. Също „Бари Линдън“ на Уилям Текери, „Север–юг“ на Елизабет Гаскел, „Дракула“ на Брам Стокър, „Великият Гетсби“ на Фицджералд, както и много други.
– Имаш няколко авторски книги освен тези запомнящи се преводи. Така че „Нюх“ не е дебют за теб. Как стигна до написването му?
– Ще ти отговоря с думите на Умберто Еко, когото попитали, колко време му е отнело да напише „Името на розата“. А той отговорил: 56 години. Трудно е да се проследи раждането на която и да е книга. Да, тази е третият ми роман и представлява детективска история с елементи на фантастика – двата мои любими жанра. Постепенно се вдъхновявах, ту от едно, ту от друго и дойде моментът, в който си казах – това е идеална комбинация от неща, които аз харесвам и мисля че ще допаднат на доста хора.
– И доста брутални убийства описваш в „Нюх“. За какъв тип читатели е книгата?
– Тя е написана реалистично. Няма нищо по-брутално от истината. Агата Кристи пише безкръвни криминални романи. Аз пиша реалистични криминални романи. На повърхността едно убийство може и да е безкръвно, но когато се гмурнеш под повърхността, ще откриеш кръв. Много кръв.
– Поставяш в центъра на действието детектив, който притежава истински човешки добродетели, но всъщност е вълколак. Какво означава това?
– Детективът Бънк е моят герой, който постоянно се бори със звяра в себе си. С дивото, примитивно животно, живеещо в сърцето му. Като всички нас. Всички имаме тъмни половини. Всички сме изтъкани от първични инстинкти и долни импулси.
– Носи ли той черти на някой класически типаж от литературата?
– Бънк, разбира се, е изключителен, но бих казал, че най-голямото ми вдъхновение за него е Шерлок Холмс, с когото съм израснал. Опитах да пресъздам специфичната готическа атмосфера, която Артър Конан Дойл успява да изгради в своите книги, особено в „Баскервилското куче“, като я допълних със свръхестествени елементи. Ще спомена също важен за мен образ – детективът Гидиън Фел на Джон Диксън Кар. Ако Агата Кристи е кралицата, Джон Диксън Кар е кралят на криминалния роман. Освен това той измисля цял поджанр – т.нар. „убийство в заключена стая“ и го превръща в изкуство. Въпреки че най-известният му представител е Гастон Льору, авторът на „Фантомът на операта“.
– И ти използваш същия похват в „Нюх“?
– Обожавам този тип детективска мистерия, защото тя съдържа два пласта. Първо, детективът трябва да открие кой е убиецът, а после и как… Как е успял да влезе, да извърши деянието и да излезе от заключената стая. Винаги ми е била любопитна чистата механика на едно престъпление и се опитах да я опиша в моята книга.
– Затова ли си я нарекъл „Нюх“- преди да узнае какво се е случило, по-важно е детективът да го усети?
– Да, заглавието има два смисъла – не просто „нюх“ като обоняние, но и като инстинкт за истина. Бънк чисто физически е с много развито обоняние. Не искам да казвам на какво се дължи, за да не разваля удоволствието на читателите. От друга страна, винаги съм вярвал, че всеки разследващ детектив или полицай, трябва да може да надушва престъпника, да долавя вината му.
– Какво показваш чрез свръхествената атмосфера, в която се развива сюжета?
– Моята прогноза за бъдещето, а тя е по-скоро реалистична, някои биха я нарекли оптимистична. Неслучайно съм избрал действието да тече на друга планета, тя е миньорска колония, основана преди няколкостотин години. Всички персонажи, които я населяват, са хора, няма извънземни. Исках да напиша един паневропейски роман, в който да покажа именно Европа от бъдещето – там, където всички ще се смесим, без да загубим своята идентичност. Затова главният ми герой е с италиански произход, пък градът се казва Унтерщат, има най-различни етноси, говори се на различни езици. Намирам мултикултурализма за изключително интересен и пресъздавам неговата идея в „Нюх”.
– Кое е устойчивото, ще го открием ли чрез твоя герой?
– Според мен технологиите ще се развиват, но хората ще си останат същите. Със своите слабости, желания и копнежи. Затова в бъдещето ще има изневери, измами и престъпления. За разлика от някои герои на черния роман, които аз не харесвам, например Филип Марлоу, Бънк не е отрепка. Моят детектив е спокоен, уравновесен, семеен човек и функционира добре в обществото.
– А ти как би ми отговорил на въпроса, който той си задава: „Защо всички жени хлътват по вампири“?
– Защото са красиви и опасни. Зловещото и мрачното привлича…
Снимките са на Деница Проданова
