Лира Литературно-рекламна Агенция
Преди 120 години на днешния ден се ражда Франсис Скот Фицджералд. А умира само 44 години по-късно. Всички ние, които сме израснали с романите му „Великият Гетсби“ и „Нежна е нощта“, с разказите му и с разказите на други за бурния му живот, сме негови приятели завинаги. Може би дори повече от Гертруд Стайн и Ърнест Хемингуей – защото гледаме на него с очите на запленени почитатели, а не на съперници.
Чаровник или грешник – не сме ние тези, които да отсъждат. За нас остават възхищението от големия му талант, незабравимите герои от книгите му и съжалението, че не сме се познавали лично или поне живели в едно време с човек като него. Но пък това, което е написал и ни е завещал е достатъчно, за го чувстваме като част от себе си. Като значима и съкровена част.
Да си припомним някои от прозренията му:
Много хора са склонни да преувеличават отношението на другите към себе си – кой знае защо им се струва, че те предизвикват у всекиго сложна гама от симпатия и антипатия.
Никоя осезаема, действителна прелест не може да се сравни с това, което човек е в състояние да натрупа в дълбините на въображението си.
Бедата е в това, че когато си трезвен, ти не искаш да знаеш никого, а когато си пиян, никой не иска да те знае теб.
-Аз съм на трийсет години – казах. – Минаха пет години, откакто излязох от възрастта, когато можеш да лъжеш себе си и да казваш, че това е честност.
-Някога ми се струваше, че всичко, което се случва до 18 години, е глупост – каза Мери. – Така е – отвърна Ейб. – И това, което се случва след това – също.
Ти или си ловец, или дивеч, или действаш, или уморено се влачиш отзад.
-Вие сте особена жена, Никол. – Ами! – бързо възрази тя. – Най-обикновена съм. По-точно, в мен има десет най-обикновени жени, само че всичките са различни.
Лошият шофьор дотогава е в безопасност, докато не му се изпречи друг лош шофьор.
Толкова е лесно да бъдеш обичан – и толкова трудно да обичаш.
Великите книги се пишат сами. Лошите са тези, които трябва да бъдат написвани.
Самотата, физическа и душевна, поражда тъга, а тъгата още повече засилва самотата.
Ако едно приятелство, което не е било само на думи, се къса за час, то – като правило – се къса с месото.
…отивам на война. – На каква война? – На каквато и да е. Отдавна не съм чел вестници, но някъде сигурно има война – не е било никъде да няма.
Забравено означава простено.
На 18 нашите убеждения са хълмовете, на които се изкачваме и от които гледаме. На 45 те са пещерите, в които се крием.
Не пишеш, защото искаш да кажеш нещо. Пишеш, защото имаш какво да кажеш.
Нищо не е толкова неприятно, колкото късметът на другите.
Няма такова нещо като човек, който се опитва да бъде честен – това е като слепец, който да се опитва да види.
Да пораснеш е ужасно трудно. Много по-лесно е да прескачаш от едно детство в друго.
