„Демон шосе“ е първа част от трилогията на Дерек Ланди „Пътят на демоните“. Авторът нашумя с поредица от девет романа „Скълдъгъри плезънт“, която стартира през 2007 г., днес се изучава в училищата във Великобритания и Ирландия. В „Скълдъгъри плезънт“ главен герой е скелет на мъртъв от векове детектив, чиито разследвания будят повече симпатия, отколкото ужас. С „Демон шосе“ държим типичния „роуд роман“, за който сякаш възраст няма. Пък и темата – „демонично дете на демонични родители“, би привлякла всякакъв тип читатели. Макар и фантасмагорична, тя напомня сюжет от нашата реалност. Всичко това, подплатено с ирландски хумор, бърза мисъл и свежи образи, прави от книгата една от най-запомнящите се приключенски истории. Предлагаме ви интервю на Дерек Ланди, публикувано в Thebookseller.com.
Какво се случва в „Демон шосе“ и какво те вдъхнови да го напишеш?
Книгата е за шестнайсетгодишно момиче, което един ден се събужда и открива, че родителите й са демони, и се опитват да я убият. Това, естествено, е шокиращо за нея и тя започва да бяга. Мистериозен човек, с вероятно обитавана от духове кола, помага на момичето и двамата карат по пътищата на Америка, постоянно преследвани от различни чудовища, включително и от родителите на момичето.
Как мислиш, защо толкова хора се вдъхновяват от пътуване из пътищата на Америка?
Просто е романтично. Епично и митично е. Аз съм от Ирландия, ако там решиш да се впуснеш в дълго пътуване, на всеки километър ще се натъкнеш на селце или градче, докато в САЩ можеш да си караш и никога да не видиш друг човек. Спокойно можеш да се загубиш в Америка, ако това е твоята цел.
Защо реши това да бъде трилогия?
Имам няколко идеи в главата си за самостоятелни книги, но наистина добрите, тези, които крещят да бъдат разказани, винаги изглежда да имат нужда от по-голямо „платно“. Реших да не предприемам отново толкова дълга серия като „Скълдъгъри Плезънт“, затова една трилогия беше логичния преход. И от бизнес гледна точка издателите много обичат трилогиите.
Ще ни дадеш ли малка следа, какво ще се случва във втората и третата част?
Още ужаси, още духове, още демони и накрая още чудовища. И малко каране, разбира се. Аз пиша втората част в момента, идеята е да предложиш същото качество без да се повтаряш. Така че втората книга няма да бъде такова пътешествие като първата, ала пак ще съдържа разнообразни герои и истории. Третата книга ще бъде нещо средно между първите две, но спирам да издавам повече.
Беше ли ти трудно да продължиш към нещо ново след „Скълдъгъри Плезънт“?
Може да се каже. Имах страхотен успех със „Скълдъгъри Плезънт“ и ми е комфортно да съм в този свят. Пишех със същия ентусиазъм деветата, както пишех първата. Така че да кажа „чао“ на всичко това, да кажа „чао“ на тази увереност и сигурност, и да започна нещо ново… плашещо е. Дали ще бъде добро като него? Дали хората ще го харесат? Дали ще се наслаждавам, докато го пиша? Всички тези въпроси се въртяха в главата ми, честно казано, дори все още е така. Но идеята е да не повтарям себе си. Не искам „Демон шосе“ да бъде като „Скълдъгъри Плезънт“. Исках да има своя идентичност и мисля, че го постигнах.
Превод: Димитър Димитров – „Хеликон-Шишман“