Съдбата ѝ е трудна и изпълнена с препятствия
Една О’Брайън почина на 93 – един от онези ирландски гласове, предизвикали катаклизъм в страната. Дебютът ѝ The Country Girls, основан на собствения ѝ опит, предизвиква в началото на 60-те на миналия век шок, като книгата е забранявана и дори изгаряна. Консервативната католическа общност в страната нарочва Една О’Брайън за свой враг, но пък в чужбина тя печели признание след признание.
Създава общо 20 книги, като се посвещава и на театъра – написала е и пет пиеси. Издава и няколко нехудожествени заглавия. Провокира сънародниците си, като подлага на критика религиозните и сексуални порядки в своята родина. Последния си роман пише, когато е на 90 – Girl разказва за момичета, отвлечени в Нигерия от терористична организация.
Гласът на Една О’Брайън е толкова силен и впечатляващ, че преди няколко години тя заслужи и френския орден на изкуствата и литературата, който е най-високото отличие за културни постижения в страната.
Родена е в католическо фермерско семейство със здрави порядки, така че пътят ѝ донякъде е предопределен – посещава манастирско училище, а после става фармацевтка. Литературните си заложби открива, след като се запознава с писателя Ернест Геблер – така започва да работи и в издателство.
„Една беше безстрашна и правдива разказвачка, изключителна писателка – казва за нея президентът на страната Майкъл Хигинс, – тя притежаваше моралната смелост да предизвика ирландското общество по отношение на действителност, която дълго беше пренебрегвана и потискана.”
През 2015 г. Хигинс се извини официално на писателката за начина, по който обществеността е реагирала през годините на книгите ѝ. Държавният глава подчертава, че талантът ѝ е признат много по-рано в чужбина, отколкото в самата Ирландия.
Самата О’Брайън се вдъхновява от други силни писателски гласове – тя пише пиеса, посветена на Вирджиния Улф, създава и книга за Джеймс Джойс, преведена на български от Иглика Василева. В книжарниците може да открием още сборникът ѝ с разкази „Светци и грешници“ в превод на Мирела Христова, както и преразказани от писателката „Ирландски приказки“, по страниците на която има 11 прекрасни истории от съкровищницата на нейния народ – преводът е на Владимир Молев.
„Тя показва кои сме“, коментира по-младият ѝ колега Колъм Маккан – това е и най-важното, с което ще бъде запомнена Една О’Брайън