Чувствена и деликатна, тя си отиде на 56
Емоционалният ѝ глас предизвика сензация в началото на 90-те – и в един от най-големите хитове на последното десетилетие на миналия век се превърна песента ѝ Nothing Compares 2 U. Носеща бремето на много психически проблеми, сега певицата напусна света ни на 56. Причината за смъртта ѝ така и остава неизяснена.
Икона за цяла Ирландия, кончината ѝ потресе както шоубизнеса, така и обикновените хора. Дочуха се и гласовете на политиците – специално изрази съболезнованията си президентът на страната Майкъл Хигинс, който всъщност е писател и социолог. „Ирландия изгуби в относително млада възраст един най-големите си и талантливи създатели на музика през последните десетилетия”, каза той. Думи на тъга добави и министър-председателят Лео Варадкар. „Целият свят обичаше музиката ѝ, нейният талант нямаше конкуренция и не можеше да се сравнява с нищо друго”, заяви той.
Певицата страдаше много време от биполярно разстройство. Самата тя не се боеше да говори за проблемите си. През 2007-а дори споделя в шоуто на Опра Уинфри, че още преди да стане ясна диагнозата ѝ, дълги години се е борела с мисълта за самоубийство и са я преследвали чудовищни мисли.
През 2015-а О’Конър публикува информация във фейсбук, че ще се самоубие в хотелската си стая. По-късно през годината се озовава в психиатрия. През 2016-а пък я издирва чикагската полиция. Опасенията на служителите обаче се оказват напразни – певицата е открита жива и здрава в хотелската си стая.
Родената в Дъблин Шиниъд страда цял живот от мъчното си детство. Родителите ѝ се разделят, а майка ѝ я подлага систематично на тормоз. Тя бяга от къщи и от училище, краде, за да се издържа – или пък проституира. Накрая я прибират в интернат. Монахините, под чиито грижи се озовава, ѝ дават всичко друго, но не и топлина – след като опеката им свършва, Шиниъд работи като сервитьорка из нощни клубове.
А музиката е в кръвта ѝ – още на 14 вече съчинява своите песни. В композициите си смесва ирландска музика с пънк и хип-хоп – комбинация, която се оказва повече от успешна. Издава общо 10 албума – Nothing Compares 2 U е на върха в целия свят. За последно неин албум се появява преди девет години.
„Бог няма нищо общо с религията – казва тя в едно интервю, – Бог обича всички, религията носи само ограничения.” Затова за нея е съвсем нормално да разкъса снимка на папата – при това с думите, че той представлява единствено лъжата и насилничеството. „Жертва“ става Йоан Павел II – при това пред камерите в прословутото шоу „Събота вечер на живо“.
През 2018-а Шиниъд О’Конър приема исляма – и новото име Шухада Давит. Най-лошото за нея обаче идва миналата пролет, когато 17-годишният ѝ син Шейн се самоубива. Майката обвинява себе си, а за погребението избира хиндуистки обред. Сега и тя го последва – като в тъжен епилог на изпята с нейния глас песен.
Оставя ни музика и книга със своите спомени – наречена именно „Моите спомени“. Ето няколко цитата от превода на Елена Кодинова
- Знаех си своята Библия. Нищо не можеше да ме докосне. Отхвърлях света. Никой не можеше да ми стори нищо, което преди това вече не ми беше сторено. Можех да пея по улиците както преди. Никой не можеше да ми откъсне гърлото.
- Всички искахте поп звезда, нали? Но аз бях протестна певица. Просто ми се бяха насъбрали много неща. Нямах желание за слава. Всъщност затова избрах първата песен. „Успехът“ превръщаше живота ми в провал. Всички вече ме наричаха луда, защото не се държах като поп звезда. Защото не обожавах славата. И разбирах, че съм разбила мечтите на всички около себе си. Но това не бяха моите мечти. Никой никога не ме бе питал какви бяха мечтите ми; просто ми се ядосваха, че не бях тази, която те искаха от мен да бъда. Собствената ми мечта беше да спазвам договора, който бях сключила с Бог, преди да подпиша такъв с музикалния бизнес. А това бе по-добра битка от убийството. Трябваше да стигна до другата страна на живота.
- Издържам четирите си деца от трийсет и пет години. Издържам семейството с живи изпълнения и бих казала, че съм станала много добър изпълнител на живо. Така че епизодът с папата не разруши кариерата ми, а ме вкара в по-подходяща за мен пътека. Не съм поп звезда. Аз съм просто тревожна душа, която има нужда да крещи в микрофони от време на време. Нямам нужда да съм номер едно. Не искам да бъда харесвана. Нямам нужда да ме посрещат на Американските музикални награди. Просто трябваше да си плащам разходите, да споделям разни насъбрали се в мен неща и да не правя компромиси, нито да ставам духовна проститутка.