Лира Литературно-рекламна Агенция
Свързах се с Елена Феранте, която продължава да пази анонимността си и да публикува под псевдоним, във връзка с кастинга за деца в Неапол за предстоящото филмиране на романа й „Гениалната приятелка“, разказва Джейсън Хоровиц от „Ню Йорк Таймс“. Въпреки забавянето на нейните отговори, те със сигурност си заслужават. В интервюто Феранте разкрива какво е усещането на писателя творбата му да се заснеме, истински деца да изиграят персонажите, какво е участието й в процеса и какво бъдеще предвижда за лентата.
Какво е усещането толкова много деца, някои от бедните части на Неапол, да се кандидатират за ролите на Лила и Лену? Книгите ви очевидно имат голям отзвук, но какво е усещането те да навлязат в реалния живот на децата, които не са много по-различни от героите в романа ви?
За мен това е огромна промяна – персонажите, кварталите, бяха изтъкани от думи, а сега се местят от литературата на екрана, напускат света на читателите и се пренасят в много по-обширния на зрителите, които може никога да не прочетат за тях. Този процес ме интригува. Същността на книгата се трансформира спрямо други правила и приоритети, което я променя. Децата, които дойдоха на прослушванията, са първият знак за това. Те не знаят почти нищо за книгите, те просто искат да станат актьори или на игра, или като професия.
Вие сте описали героите, а директорът на кастинга, режисьорът и продуцентът на тази база търсят актьорите. И те смятат, че децата, които са израснали в трудна среда, носят духа на вашите герои. Вие какво мислите? И какво предпочитате – натурални или по-обиграни деца актьори?
Децата актьори играят детски образи по начина, по който възрастните си ги представят. Децата без актьорски опит имат шанса да са освободени от стереотипи, особено ако режисьорът е способен да намери баланса между истината и историята.
Много от тези деца никога не са чували за вас или вашите романи. Много от тях имат „телевизионна“ представя за това, което им предстои. Страхувате ли се, че истерията около прослушванията ще налее масло в огъня на манията за известност, която владее много от младите хора днес?
Има деца, които се базират на представата си за кино, за телевизия, но не и на литература. Те искат да са на екран, да са в центъра на сцената, да станат звезди и вината не е тяхна – такъв въздух дишат възрастните и децата няма как да избягат от него. Да те дават по телевизията днес е едно от най-мощните масови желания и всички, бедни и богати, го приемат като невероятна възможност. И това важи за всички социални класи, за образованите и необразованите.
От друга страна, смятате ли, че това е възможност да срещнете тези деца, много от които са в неравностойно положение, с радостта от четенето? И нямам предвид четенето само на вашите книги, а в по-общ план.
Разбира се, че се надявам да стане така. Но тази възможност има малко или нищо общо с четенето. Децата са тук, за да станат част от шоу бизнеса и това е. Това не означава, че част от тях няма да открият началото в книгата, че зад света на шоуто с неговите светлини и хонорари, стои, макар и в подчинена позиция, провокативната сила на писането и четенето.
Каква съдба желаете за продукцията като представителен образ на Неапол пред света, особено след появата на нелегалното лице на града в телевизионната продукция „Гомор“?
Градовете нямат собствена енергия, тя зависи от историята им, от енергията на литературата и изкуството, създадени в тях, от емоционалното богатство на хората и събитията. Надявам се, че визуално представената история ще провокира автентични емоции, сложни, дори противоречиви настроения. Това е, което ни кара да се влюбваме в някои градове.
Искате ли да видите децата преди финалното одобрение на актьорския състав, да се убедите, че пасват на вашата визия?
Нямам тези умения. Разбира се, бих искала, но знам, че би било безполезно, ако кажа „Лила няма това тяло и лице, това излъчване или движения“. Няма реален образ, който да пасне на моята или на читателската представа за героя. Причината е, че при литературата голяма част от преживяването е оставено на въображението на читателите. Визуализацията ограничава това, а литературата е създадена именно с тази цел – да вдъхновява.
Какво е участието ви в продукцията, освен че изпращате до екипа коментарите си по сценария? Как си представяте мястото на снимките?
Мястото трябва да представи различни части от Неапол, който познавам добре. Когато пиша за хора или предмети, не знам как би се получило на екран. Засега приносът ми към снимачната площадка е ограничен до някои бележки, а по отношение на сценария то е колаборация, не пиша, нямам техническите умения за това, но чета текстовете и връщам предложенията си. Не знам дали екипът ще ги вземе предвид, предполагам, че това ще стане при оформянето на финалния вариант.
Казаха ми, че си представяте продукцията като приказка, че екипът не бива да се страхува да отиде отвъд книгата, да изобрази злодеите като чудовища и т.н. Доколко искате да се придържат към романа?
Не, не, това е реалистична история. Детството е това, което придава фантастични цветове. Що се отнася до придържането към книгата, очаквам достоверност, съвместима с нуждите на визуалното представяне на историята, което използва различни от литературните изразни средства.
НВО се включи в продукцията. Изпитвате ли надежди или пък страх, че вашата история ще повтори феномена на „Игра на тронове“?
За съжаление „Гениалната приятелка“ не предлага подобни сюжетни елементи и обрати.
