Лира Литературно-рекламна Агенция
Огнян СТАМБОЛИЕВ
Както за Шекспир, така и за Матей Вишниек (род. 1956), „целият свят е сцена”. В случая по-точно „цирк”. Темата пронизва някои от най-известните му и играни по света текстове: ”Клоуните”(„Дребна работа за стар клоун”), „Три нощи с Мадокс”, „Какво ще правим с виолончелото?”, „ Ама, мамо, тези разказват във второ действие какво се случва в първо!”. Цирковото, маскарадното, карнавалното срещаме в много от тези пиеси, вдъхновени от италианската commedia del arte, драматургията на Караджале, Йонеско и Алфред Жари. Родее се и със сюрреалистичната проза на непознатия у нас румънски авангардист Урмуз, който всъщност предхожда Йонеско и Бекет. В тях се преплитат по един удивително хармоничен начин иронията и сатирата, буфонадата и гротеската. mоетичното начало в редица моменти е на преден план. Някои критици определят театъра му като „фрагментарен”, други като „поетичен” и „свърхчувствителен”, трети като „пост-психологически”. Всичко това е вярно, но най-точно е да се каже, че е кръвно свързан с ужасите на екзистенцията и въпреки влиянията (Кафка, Сартр, Будзати, Йонеско, Жари, Бекет, Пинтър, Арабал, Мрожек) е определено новаторски, оригинален.
През септември 1987 година 31-годишният Вишниек заминава като екскурзиант на Запад (или по-точно емигрира). Решил е твърдо да напусне страната, тероризирана от един самозабравил се полуграмотен диктатор и неговата безумна и жестока жена, и като мнозина румънски интелектуалци да потърси политическо убежище в приятелски настроената Франция. Получава го без да чака дълго. Там веднага установява, че си е у дома, че познава отлично града на Сена (от литературата и киното!). По-късно в интервю за нашето списание „Факел” ще сподели: „Изведнъж се оказа, че съм си у дома, че съм пристигнал в една своеобразна духовна родина, в пространство, което ми беше много познато и близко, защото си бях мечтал и фантазирал за него…” Подобно на своите велики сънародници Емил Мишел Чоран и Йожен Йонеско, овладява до съвършенство езика на Волтер и Юго и започва да пише и на френски. „Френският дисциплинира перото ми, ще каже той, започнах да се изразявам по-точно и строго…”
Автор е и на пет романа. Бих казал, че прозата му се родее с поезията и драматургията. В нея няма реализъм. Всъщност Матей Вишниек е автор само на един „реалистичен текст” – дисертацията си на тема: „Съпротивата чрез културата в страните на Източна Европа”.
Днес името на Матей Вишниек присъства в театралните афиши на повече от 30 страни в Европа, Азия и Америка. Играе се по цял свят − от Аржентина до Япония. Поставян е дори в Турция и Иран. Вече години наред неговите пиеси са в афиша на големите театрални фестивали: Авиньон, Единбург, Москва, Токио, Сибиу. Лауреат е на редица престижни международни награди. В Румъния, след падането на комунистическия режим, той е сред най- издаваните, четените и най-играните и обичани от публиката автори. Много са книгите му и във Франция и по света. У нас са преведени романите му: „Паника в Града на светлините”, „Господин К. на свобода” и „Планираният хаос”, сборник с негови стихове „Град с един-единствен жител”, както подборка с пиеси „Мансарда в Париж с изглед към смъртта”.
Критиката неслучайно, напълно справедливо го определя като „новият Йонеско”.
Сборникът с пет от най-силните пиеси на този прочут автор е издаден от „Гея Либрис” в поредицата „Ветровете на промяната”, подпомогната от програмата „Творческа Европа”.
