Начало / Критика / „Кой ми взе сиренцето“ е притча за промяната

„Кой ми взе сиренцето“ е притча за промяната

Димитър Димитров – „Хеликон-Шишман“

203870_b“Кой ми взе сиренцето” от Спенсър Джонсън излезе на книжния пазар сравнително отдавна, но още си заслужава вниманието. Защото говори за промяна, която винаги се случва, независимо дали я очакваме или не. Приемането на промяната е едно от най-важните умения, което трябва да овладеем…

В книгата ще откриете три раздела. В първия, група бивши съученици се срещат по случай годишнина от завършването на випуска и споделят помежду си промените настъпили в живота им и как са се справили с тях. Във втория  е разказана самата притча “Кой ми взе сиренцето”, а в третия съучениците обсъждат какви поуки са  извлекли от нея и как смятат да ги приложат в своята работа.

Главните действащи лица в книгата са две… мишки – Остроноско и Бързобежко и две малки човечета – Разсъдливко и Колебливко. Историята се върти около търсенето на “сиренцето”, което за тези двойки носи различен смисъл. Но какво става, когато придобитото сиренце внезапно изчезне?

Притчата трябва да се разглежда цялостно, ако си позволите да пропуснете някоя част, няма да разберете посланието й. На всяка страница човек си задава въпроса – по какъв начин тази ситуация кореспондира с живота ми? Аз лично съм препоръчвал „Кой ми взе сиренцето“ на много хора, които остават толкова поразени от прозорливостта на книгата, че сами я препоръчват после на свои приятели. Съветвам ви я разгръщате често, дори да я четете веднъж годишно и след всеки прочит ще разберете нещо ново за себе си.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *