Лира Литературно-рекламна Агенция
На 6 април излиза дебютният роман на Аурелин Гуго „Литий“ (изд. „Ера“).
Париж. Тя и Той. Работа. Партита. Секс. Алкохол.
Тя, на 23 години, дете на консуматорското общество и социалните мрежи. Дави страховете си в алкохол, секс и партита, живее без очаквания. Работи в местна радиостанция (както и авторът), приема обажданията на слушатели и съчинява скечове. Има високомерни колеги и тираничен началник.
Той – около 25-годишен, живее със съквартирант под наем, работи в търговски офис в бизнес квартала Дефанс сред хиляди себеподобни в подобни офиси. Работата му е да убеждава предимно безпомощни пенсионери да направят безсмислено скъп ремонт. И той я мрази. Има приятелка, с която нещата не вървят.
За да не чувстват празнотата в дните си, те се изгубват в социалните мрежи и алкохолните нощи. За тях не съществува нито минало, нито бъдеще.
Романът проследява паралелно една седмица от живота на Той и Тя. Срещи и раздели, повърхностни отношения, приятелства по инерция, дни преминаващи в имитация на общуване в социалните мрежи и очакване на уикенда, който също протича по еднообразна схема – аперитив, бистро, клуб, където самотата се дави в алкохол, джойнт и случаен секс.
Тя и Той нямат общи интереси, общи приятели, но пътищата им ще се пресекат. Между две цигари и две бири, между две нощи и мимолетни връзки, те ще се срещнат…
В дебютния си, изключително зрял роман, Аурелин Гуго вплита гласовете и колебанията на цяло едно поколение, обитаващо големите градове, в търсене на нещо по-добро и по-вълнуващо… Една пряма и убедителна история за живота не в бляскавия Париж, а в истинския, направена с психологизъм и поетичност. Зад привидното безразличие, отчужденост и цинизъм прозират старателно скриван романтизъм, чувствителност и жажда за любов.
„Литий” е приет изключително ласкаво от критиката и публиката като явление във френската литература. Впечатлен от романа Фредерик Бегбеде пише рецензия във „Фигаро” и го номинира за литературната награда за дебют „Бастид дьо Горд”.
Аурелин Гуго е на 25 години, радиоводещ и композитор на електронна музика.
* Литий е най-лекият метал. Литий се използва при лечението на депресивни състояния. „Литий“ (Lithium) е песен на Нирвана от 1991г.
Рецензия от Фредерик Бегбеде за „Литий” на Орелиен Гуго
Никога няма да забравя деня, в който научих, че първият ми роман ще бъде публикуван. Какво чудо! О, безкрайна слава! Към мен – безброй фенки и дъжд от долари! Не стана така, както предвиждах. Издателят ме прие в кабинета си с думите: „Абе, има нещо”. Леко се обидих.
Мислиш се за Оноре дьо Балзак, а ти казват, че в теб „има нещо”.
Да пада от високо е всекидневната участ на младия романист.
Скъпи Орелиен Гуго, очаквайте най-лошото. Вашият първи роман „Литий” беше публикуван от „Албен Мишел” на 18 август, едновременно с романите на Амели Нотомб, Жоан Сфар и Стефан Офман. В такава компания е трудно да привлечете вниманието на критиката. „Литий” има всички недостатъци: заглавие, което е „модно” (алюзия за една песен на „Нирвана”), не много оригинална история (едно момче и едно момиче, които блуждаят първо поотделно, после заедно, една седмица из днешен Париж) и няма нищо за геноцида в Руанда.
Вие сте на 25 години като вашите персонажи, които нямат нито имена, нито гръбнак. Те не знаят какво искат, техният любим спорт е колебанието. Двайсет и пет години са възрастта, в която осъзнаваш, че не си свободен, а затворник на всеки свой избор. Момичето бачка в някакво радио, момчето е търговски представител в офис сграда в Дефанс. Те са разглезени и тревожни, тревожни, защото са разглезени.
Те бягат в нощта, алкохола, секса, джойнтовете. Още от след войната герои на първите романи често са млади хора, чийто проблем е, че нямат проблеми… „Спасителят в ръжта”, „Добър ден, тъга”, „Дивият бряг”, „По-малко от нула”. Все същата история. „Какво мога да направя, като не знам какво да правя”, тананикаше Ана Карина в „Лудия Пиеро”… На 20 години песимизмът придава интелигентен вид. Разполагаш с цялото време на света, за да влезеш в крак по-късно. „Литий” е очарователен дори в несръчността си. Г-н Гуго понякога е прекалено уверен в себе си, когато се прави на циник. Но неговата наблюдателност, точността на избраните детайли, го спасяват от насилената му арогантност.
След трийсет години, когато ще бъде критик във „Фигаро”, той навярно ще съжалява за своите грешки на младостта. Няма да бъде прав. В него има нещо.
сп. „Фигаро Магазин“, 7 октомври 2016 г.
