Клипове за незрящи

04.02.2017 Автори

Иван ГОЛЕВ

Един трогателен клип се върти в мрежата, май е епизод от филм, не си спомням от кой, младата жена с тъмните очила (ако не греша през мойте) е Никол Кидман: възрастен мъж седи на тротоара с консервeна кутия пред себе си, а върху картон е написано „Сляп съм, помогнете!” От време на време някой пуска по монета, но като цяло минувачите нехаят. Тогава минава Никол, спира се, незрящият опипва зелените ù обувки, тя вижда надписа, обръща картона, написва нещо и отминава. И ето че рогът на изобилието руква в краката на стареца, той не смогва да прибира монетите. Привечер Никол отново минава оттук. Спира се, мъжът пак опипва обувките ù, познава я и я пита: „Какво направи?” Тя отвръща: „Написах същото с други думи.” Тогава камерата ни показва надписа: „Денят е прекрасен, но аз не мога да го видя.”
Чудесна малка притча! Всички ние, които обичаме книгите, я разбираме със сърцето. В това е цялата магия – как едно нещо ще бъде разказано. Ако трябва да опростя, слепият мъж е животът, Никол – писателят, минувачите – читателите. От написаното на картона зависи дали те ще дадат лептата си или ще отминат безучастно. Горе-долу е така. В идеалния вариант. Почти. Понякога.
Какво ли би било да заснема кавър версия на този клип, с подтекст, загатващ гореказаното? Старецът седи, надписът е този на Никол, денят е прекрасен. Дали обаче тъкмо защото е прекрасен, никой не обръща внимание на слепия мъж, шматкат се насам-натам, подминават го. Може би просто се радват на деня и не им до него? Или първата част на текста им се струва прекалено очевидна, а втората – твърде лична, за да заслужава аплаузи? И каква е връзката между метеорологичната обстановка и биографичния елемент? Я по-добре да седнем в онова кафене на открито, да изпием по кафе, да си обновим информацията за общите познати. Слепи хора винаги е имало и ще има, не можем да ги обгрижим всичките.
Какво да направи Никол? Тя владее дарбата да изразява нещата непринудено, светът ù е изпълнен с нежност, отзивчивост, съчувствие. Тя създава непреходните ценности по интуиция, овековечава ги без усилие, защото е простодушна. Само че тоя път думите ù нещо не хващат дикиш. Минувачите не са впечатлени, предпочитат да пият кафе, вместо да четат. Сега какво – да опита да пише по друг начин, за ги накара да се спрат и да отворят портмонето? Нещо постмодернистично, фентъзи, чиклит? Да бе, тя да не е уличен художник, който рисува по поръчка! Пък и само минава оттук, не е социален работник, тръгнал по задачи. Свободен дух е, за нея най-важното е да изрази света такъв, какъвто го разбира. Ако намери отклик – добре, ако не – сори.
Чудя се и какъв финал да сложа на моя клип. Как Никол се бръква, дава своята лепта и, въздъхвайки, отминава? Или как сяда до стареца и полага глава на рамото му? Или как добавя над написаното: „Хора, вие не сте като него, прочетете го добре!” (С широко затворени очи, ха-ха, нали имаше такъв филм с нея!)
Не, нещо не ми се получава. Освен това нито бих могъл да го заснема, още по-малко – да ангажирам Никол. Тъпа идея, Иванчо – да измисляш клипове за незрящи!