Лира Литературно-рекламна Агенция
Изненадващо се появи неиздаван досега в България роман от Джордж Оруел –„Пасторска дъщеря“. Четенето му представлява истинско удоволствие, защото е дело на един от най-големите ни преводачи – Аглика Маркова. Ето какво каза тя пред Лира.бг.
Госпожо Маркова, кога е писал Оруел тази книга?
Авторът пише „Пасторска дъщеря“ през 30-те години, когато е сравнително млад и на върха на своите социалистически убеждения. После се разочарова от тях и изцяло ги загърбва след участието си в Испанската гражданска война. Плод на това разочарование са също „Фермата на животните“ и „1984“. А „Пасторска дъщеря“ всички определят като експериментална, поне по това, което изчетох за нея. Не знам какво имат предвид, това е завършен роман, в който виждаш как Оруел си е поставил една задача – да разобличи всеки аспект на английското буржоазно общество. И го прави с голям хъс, къде справедливо, къде несправедливо, като се съсредоточава върху лошото. Той буквално бели слой след слой. Първата част е посветена на разрухата на англиканската църква, чрез образа на пастор – бащата на главната героиня. Втората част е липсата на защита на най-нископоставените работници, защото героинята попада сред берачи на хмел, които не са защитени нито от експлоатация, нито от ограбване, за профсъюзи и дума не може да става. Тук е една странна смесица между белетристика и журналистика. Почти навсякъде, във всяка глава, след като отдаде дължимото на фабулата, Оруел изказва своите схващания по въпроса. Това особено проличава в третата част, когато по силата на обстоятелствата героинята става преподавателка в частно училище и е напълно наясно, че то само експлоатира децата и им обира парите, без да ги учи на нещо. Там има едни прочувствени мисли за ролята на учителя, които днес биха предизвикали снизходителна усмивка, но си представете колко са били актуални за него тогава.
Драма ли е „Пасторска дъщеря“?
От моите думи може да останете с впечатление, че това е дълбоко драматична книга, и тя е такава, но всички горчиви заключения идват след края й, след като читателят дълго се е смял на воля на ситуациите, в които попада главната героиня.
Съзирам мрачна ирония още в заглавието, така ли е?
Трудно реших как да бъде заглавието, защото не е членувано, то е „A Clergyman’s Daughter“, тоест показва типаж, иначе би било „The Clergyman’s Daughter“ (Дъщерята на пастора), и би се отнасяло до изолирания случай на съдбата на Дороти. Но тя е събирателен образ на хора, живеещи в ограничено общество, предимно малки селища, със също толкова ограничен душевен мир, които се стремят да се изтръгнат от своето обкръжение, съзнателно или не, физически или психически, но не могат. В крайна сметка Дороти отново се връща при своя баща и продължава да работи с енориашите, което нищо не й дава, нито пък на тях. Оруел казва, че като нея са много девойки и за тях няма изход – нито социален, нито материален.
Има един интересен момент в началото на книгата, когато Дороти по необичаен начин губи паметта си. Тъй като не става ясно какво е причинило тази загуба, как я тълкувате вие?
Аз много се ядосвам на този момент. Никой от анализаторите на Оруел не се спира на него. Преди да започна да превеждам, изчетох доста около книгата, защото като читател исках да знам какво е станало с героинята. Тя си изгубва паметта и няколко дни нищо не се знае за нея. И самата Дороти не знае, но и авторът не ни го казва. Само загатва, че може би е живяла на улицата, ограбили са я и толкова! Не това е била целта на Оруел, той е искал да проследи отблизо всичко, което може да се случи с един безпомощен човек. А жена през трийсетте години е още по-безпомощна, защото така известното феминистко движение, зараждащо се в Англия, дори то не дава изход на девойки като нея. Не мога да го обясня, но и на автора не му е пукало да ни обяснява, така че аз просто го следвам.
А какво е отношението й към религията, все пак е дъщеря на пастор?
Дороти губи своята вяра, още докато живее при баща си и се бори сериозно с това. Нейният разум си задава въпроси, на които познанията и манталитетът й не могат да отговорят. И когато се връща в родното си градче, тя се опитва да повярва отново, но вярата тук нищо не значи. Защото и най-солидните устои под краката й изчезват. Крушението на тази млада жена е много по-голямо, отколкото можем да си представим. Моят съвет е – прочетете „Пасторска дъщеря“, ще видите нещо съвършено ново, което не сте очаквали от Оруел. Честно казано, и аз не бях очаквала, преди да я прочета.
Разговора води Людмила Еленкова
