Излезе книгата „По дигата“ от Иван Голев (изд. „Хайни“). Тя е за два вида читатели.
Едните са, които обичат природата, общуването с водата, тревите, буболечките и птиците. Излишно е да се убеждаваме колко полезно и насъщно е това. Риболовът е един от начините да се откъснем от бетонните градове, от повтаряните до болка ежедневни маршрути и рутинни работни действия. Така че тук и рибарите, и споделящите вкусния им улов, ще намерят интересни историйки и преживявания, които е възможно сами да са изпитали.
Другите са, които обичат да размишляват. За това приятно занимание не са нужни специална екипировка или оборудване – само отворени очи и любопитство. С „По дигата” в ръка ще поумуваме заедно с автора защо сме едно с Вселената, какво ни дава Бог, всеки ли притежава шесто чувство, защо китайците произвеждат ментета, кога ще изчезнат политиците, заложено ли е в гените ни да не ценим чистотата… Това са въпроси от различно естество, но кой казва, че в ума ни те са степенувани по важност. Полетът на мисълта е криволичещ като полета на лястовица и в това се крие насладата.
След поезията, прозата и романите си в тази есеистична книга Иван Голев е отправил взор и към големите проблеми, и към дребните фрагменти от нашето житие. „По дигата” е опит за равносметка на всичко онова, което реката на дните ни носи, когато вече сме излезли на брега и бавно крачим по дигата.