Мнозина ще си припомнят със сборника „Гара за двама“ едноименния филм от началото на 80-те и блестящата игра на Людмила Гурченко. Сега расте ново поколение, което говори на английски с руснаците по черноморието и храни недоверие към всичко свързано с тях. Добре, че съществуват книгите. Да съберат стрелките на времето, да превъртят лентата и да скъсят дистанцията. „Гара за двама“ хронологически тук е последна, както при излизането си на екран. Преди нея под перото и камерата на тандема Емил Брагински и Елдар Рязанов, се появяват „Служебен роман“ (1977), “Старци разбойници“(1971), “Пази се от автомобила“( 1966), “Ирония на съдбата, или Честита баня“(1976).
Градски комедии от времето на соца, вече превърнали се в институция – така най-общо можем да определим тези шедьоври, в които се разлива бездънната руска душа, понякога оставена в ръцете на порядъчни и красиви жени, друг път крепяща се върху раменете на подпийнали, но безукорни всъщност мъже. Ако някой си въобразява, че за 40 години нещо драстично се е променило, нека да ги прочете. Между еднотипови панелки, в мащабни учреждения, по улици и комплекси, един ще си загуби ключа, друг ума по чужда жена, трети доверието в системата.
С любима песен от „Ирония на съдбата“, по стихове на Марина Цветаева, ви препоръчваме „Гара за двама“ – книга за маса, за сцена, за душа и китара….