Лира Литературно-рекламна Агенция
Любина ЙОРДАНОВА, Хеликон Русе
„Нищо” на Яна Телер е от онези книги, които се четат на един дъх, за да те оставят натежал от размисли и въпроси след това. Книгата много точно представя човешката изгубеност в съвременния свят. Краткият и ясен стил на писане и липсата на емоционалност прави това четиво още по-потресаващо.
Всичко започва като детска игра! Сякаш на шега!
В първия ден на новата учебна година седмокласникът Пиер Антон става и казва:
Нищо няма смисъл
знам го отдавна.
Затова не си струва да правиш нищо,
разбрах го току-що.
Напуска училището и се качва на сливово дърво, от което се присмива на своите съученици, докато те минават покрай него всеки ден.
Засегнати по някакъв начин, усещайки, че има нещо нередно и невярно в твърдението му, те решават да го разубедят. И започват да трупат „купчина смисъл” в изоставена дъскорезница. Там те оставят любими и ценни предмети, но по искане на някого от групата, който знае слабостите на този, от когото иска. Постепенно предметите се заменят с друг вид неща – девственост, обичан домашен любимец, пръст от ръката на момче. Озлобението и нетърпимостта вземат връх. „Купчината смисъл” влиза в центъра на общественото внимание по цял свят. Децата се прочуват, но за кратко. Пиер Антон отказва да я види, твърдейки, че нищо няма смисъл. А това прави децата още по-жестоки, осъзнавайки, че всички жертви, които са направили досега, са били напразни. Така те решават да си отмъстят.
„Нищо” е безкомпромисен разказ за лицемерието в обществото, за нехайството на родителите, липсата на ценности и устои, отчуждението, нетолерантността, егоизма, омразата. Романът е предупреждение срещу празнотата в битието на човека и неспособността му да открие свой собствен смисъл, като така превръща света в място на насилие.
