Лира Литературно-рекламна Агенция
Иван Голев
…Днес Николай Петев щеше да навърши 65 години. С него бяхме приятели. Литературен критик или литературен деятел – трудно ми е да кажа кое определение за него е по-вярно. Защото – да, той остави десетина книги с литературно-критичните си и критични към действителността ни наблюдения. Но през годините като издател и като председател на Съюза на българските писатели помагаше на стотици български литератори за тяхната творческа и човешка изява. Издействаше на мнозина от тях награди, с което превръщаше други в свои верни врагове. Помагаше им, когато закъсваха за средства, ходатайстваше им за работа, изобщо гледаше на тях като на свои по-малки братчета, за които носеше отговорност. Е, сега вече той няма нужда от техните благодарности или зли думи. Над тази суета е и ни обгръща с онзи свой присмехулен поглед, с който въпреки различните му състояния и премеждия, ще го запомня завинаги.
…Пишещият човек е егоист. Николай беше изключение. Не се скъпеше на енергия, когато трябваше да защити някоя кауза или човешка съдба. Може би тъкмо тази негова неуморност го изпрати прекалено рано да си почива в други измерения. Но навярно той и там е все така деен и помага на нуждаещите се със същата неочакваща нищо в замяна щедрост.
…На тази Коледна снимка сме с писателя Румен Балабанов в къщата на Николай в село Дебнево. Двама от присъстващите на нея вече могат да бъдат видени само върху подобни носители. Третият – все още – може да бъде зърнат и на живо. Вижте ни само как сме се издокарали! Елени ли сме, рогоносци ли – идва момент, когато това не е от съществено значение. По-важното е, че за да са там рогата, значи, все още е имало глави.
…Освен приятелството нас ни свързваше и съзнанието, че никога няма да станем нобелисти. Макар написаното от нас да е с прилично качество, нищо чудно тази фотография да го надживее. Това определено успокоява. Виждал съм през живота си не един и двама наши събратя, на които този мираж и болка изпиваше душиците.
…Днес обитаваме свят, в който визията е по-силна от словото. Като в главата на олигофрен – картинки, картинки, и тук-там малко нечленоразделно мучене.
…Преди 24 века, посред бял ден, Диоген с фенер в ръка търсеше човек. Днес други подтичващи субекти, хванали други фенерчета, търсят покемони. Истината е, че и той тогава, и те днес търсят да открият приятелите си, които са изгубили или с които още не са се сдобили.
…Желая ви успех, покемони! Скрийте се хубавичко, така че никой повече да не ви намери. Дано покрай вас намери другото.
