Още с излизането си през 1981 г. „Хроника на една предизвестена смърт“ вдига голям шум. По две причини – заради небивалия тираж на книгата, издадена едновременно в Испания, Колумбия, Мексико и Аржентина, и заради нарушеното от писателя литературно мълчание, обявено в знак на протест срещу кървавата диктатура на Пиночет.
„Хроника на една предизвестена смърт“ е битов роман. Но не точно. Той е и криминален роман. Но не точно. Също и психологически роман. Но не точно. И социален роман. Но не точно. И всичките тези неща едновременно.
Книгата съвсем скоро ще излезе и на български език с марата на издателство „Лъчезар Минчев“.
За автора:
Габриел Гарсия Маркес, колумбийски писател, е роден на 06.03.1927 г. в малкото градче Аракатака, департамент Магдалена, Колумбия, в семейство на телеграфист. Учи право в Националния университет в Богота, но не завършва. До успеха на романа си „Сто години самота” е журналист. Автор на „Разказ за едно корабокрушение”(1955), „Няма кой да пише на полковника”(1961), „В лош час” (1962) „Сто години самота” (1967), „Есента на патриарха” (1975), „Хроника на една предизвестена смърт” (повест,1981), „Любов по време на холера” (1985) „Генералът в неговия лабиринт” (1989), „За любовта и други демони” (1994), „Живея за да разказвам” (2002) и други. Носител на Нобелова награда за литература (1982). Живял в Мексико.Умира на 17.04.2014 г.
Откъс: