Лира Литературно-рекламна Агенция
Мая КАСАБОВА
За разлика от изключителната „Истината за случая „Хари Куебърт“, тук Жоел Дикер е заложил не толкова на писателски съвети и любовта към писането и книгите, а е сътворил така модерния напоследък умален модел на обществото, затворен в семейството.
Книга за фамилията Голдман, фамилия която е разделена на два клана – Балтиморови и Монтклеърови, назовани така според местоживеенето им. Едните са изпълнили американската мечта – голям дом, престижни професии, идеалното семейство откъдето и да го погледне човек. Това са Балтиморови, любимите леля и чичо на нашия герой Маркъс Голдман, който принадлежи към низвергнатия род на Монтклеърови, обикновените, неотличими с нищо представители на средната класа. Или поне на пръв поглед. В тази книга нищо не е такова, каквото изглежда. Това е факт, който читателят следва да има предвид, захващайки се с „Книга за Балтиморови“.
Повествованието твърде силно ми напомняше „Вакантен пост“ на любимата Дж. К. Роулинг, за да не го спомена. Също брилянтен разрез на това, което ни разделя във връзките с хората – семейство и приятели. Също така проникновено художествено описание на причините, които водят до разрив в отношенията, до чувство за вина и отчужденост.
Жоел Дикер го бива много точно в това, с което Роулинг е известна – изграждането на образ, който да остане в съзнанието ти плътен и жив, образ чиято съдба да съпреживяваш дори когато си затворил книгата и вършиш ежедневните си дейности. Е, авторът на „Книга за Балтиморови“ има още много какво да учи, но талантът е налице.
Истинско удоволствие за любителите на семейни истории, световна проза, която носи важно социално послание, от което всички можем да се поучим.
