Лира Литературно-рекламна Агенция
Новата Богородица е наследница на последната руска императорска династия Романови
Малко са писателите като руснака Сергей Алексеев, прочут и у нас със серията си „Съкровищата на Валкирия”, които да имат такова въздействие върху читателите. Мнозина отбелязват, че книгите му са променили представите им за живота, историята и религията. Други пък стигат още по-далеч – че са променили самите тях, научили са ги да се замислят върху решенията, постъпките и действията, които предприемат в живота си, и да търсят дълбокия, скрития смисъл на нещата.
Първият том от новия, двутомен роман на Сергей Алексеев „Утоли моята печал” (изд. „Персей“) вече излезе в превод на български, а вторият ще се появи месец по-късно.
Книгата е богата на идеи, които писателят облича в напрегнат криминален сюжет с вплетени в него исторически загадки. На главния герой Сергей Бурцев, следовател в Главна прокуратура, е възложено да провери сведения за погребението на Романови, последната руска императорска династия. И Бурцев, гениален млад следовател, човек с изострена духовна чувствителност, навързва в една верига събития, уж нямащи нищо общо. Безименен старец е погребан в чужд гроб. Младият Николай Кузминих загива нелепо по време на лов. Вместо да се отдаде на дипломацията, студентът Ярослав започва да рисува своя идеал за жена, който се появява в съзнанието му, и създава икони с нейния образ. Оказва се, че тази жена действително съществува и нейната мисия е от значение за целия свят. Монахът Рафаил е отвлечен от манастира, където служи. А дълбоко под земята свръхсекретен център пази ядрени тайни…
По двата бряга на бурна епоха криволичат съдбите на героите на Сергей Алексеев. Старото още не е загинало, новото още не се е родило, а спасението е крехко и ранимо като пчелно семейство.
В „Утоли моята печал” ще срещнете ясновидци, предсказали краха на Съветската империя и възраждането на духовността. Ще узнаете много за любовта. Ще се изправите пред най-голямата загадка в руската история. Читателят не бива да се разсейва, за да не се изгуби из необятните пространства на руския дух, територия, мистицизъм и вяра.
„Утоли моята печал “ е книга за търсенето. Търсене не само на изгубени черепи и скрити улики, а и на хора, живеещи под чужди имена, и тайни, които ще преобърнат света. Светите образи не помрачняват, дори простреляни и подпалени. Това, което е предсказано, ще се сбъдне. Лудите мълвят мъдри слова. Царският род не е погубен. Близо е епохата, когато жена с крепка и нежна десница ще поведе хората.
Идеята в романа е, че макар да не разбираме това, всички хора сме свързани, цялото човечество, без значение какъв е нюансът на кожата ни и на какъв език зовем Бога. Свързани сме, както пчелите в едно семейство. Съвършен жив организъм, чиято майка го обединява, излъчвайки незрими „сигнали“, сътворявайки неповторимо енергийно поле.
И Майката на човечеството ще се роди скоро, не, не „ще се роди“, а ще бъде отгледана, ще бъде създадена от група хора, които познават заветите и милеят за съдбините на всички.
Тази жена, носителка на новото, ще поеме по нелекия си път от Русия – страна със стара духовност, страна, населявана от народ, който никога не е забравял вярата, дори в най-тежките дни. Само такъв народ може да отгледа Майката на този разбунен кошер, който представлява днешното човечество.
Но има сили, които не желаят Третата династия да властва. Не искат руското царско семейство да си върне водещата роля в страната и света. И правят всичко възможно да осуетят това.
„Като гигантски айсберг в бурен океан Руската империя се трошеше по краищата под напора на вълните. Все още съществуваше усещането, че подчинявайки се на океанските течения, айсбергът се носи напред, но вече бе спряло постъпателното движение и неизвестен водовъртеж го подхващаше, въртеше на едно място, а народите, населяващи неуправляемия континент, страдаха от световъртеж. Подвластна на центробежните сили, периферната част на материка се разпадаше на дребни частици и се впускаше в свободно и опасно плаване без рул и платна, но все пак оставаше твърда надеждата, че в най-кратки срокове попадналите в опасно положение хора ще се вразумят и ще започнат да гребат към обичайния си бряг. Осъзнаването на бедата идваше по-бързо там, където не само небето, но и твърдта под краката се губеше, където всеки девети вал можеше да е последният в историята на народа и където леденият купел освестяваше по-бързо и премахваше опиянението.”
Книгите на Сергей Алексеев разкриват древните знания, съхранили се в затворените кръгове на изолирали се от съвременния свят общества в далечния Сибир. В това познание, предавано от дълбока древност, са запазени мъдростта и опитът на прадедите, които са живели близо и в хармония с природата. Често те са се справяли с болестите много по-успешно от съвременната медицина.
Силата на Сергей Алексеев е в това, че той е израснал тъкмо в такава среда. Както самият споделя в едно интервю, той неведнъж е имал контакт с посветените в тези древни знания. Когато бил петгодишен, се разболял тежко и фактически умирал. Местната фелдшерка го прегледала и предложила направо да напише смъртен акт, за да не се разкарва втори път. Тогава в дома им се появил някакъв странник – чужд, непознат старец – и казал на баба му и майка му: „Ако искате да оздравее, търсете червения бик, но без нито едно петно”. Те обиколили съседните села, но така и не го намерили. Тогава старецът излязъл и на следващото утро се върнал с такъв бик. Одрали кожата му и веднага загърнали малкия в нея. На сутринта се събудил здрав. Старецът си тръгнал същия ден, а дядото на момчето го нарекъл „гой”, посветен.
Но цялата тази информация, която притежава Сергей Алексеев, и задълбочените му проучвания благодарение на познанията му в областта на историята, филологията, езотериката и геологията, не биха достигнали до толкова много читатели, ако той беше просто един редови писател. Но сибирякът притежава самороден талант, както отбелязват руските критици. В творческия му почерк има нещо от мащабността и дълбочината на големите му предшественици – великите руски класици и ярките пера на съветска Русия. Неслучайно Алексеев печели най-престижното отличие за художествена проза – наградата на името на Михаил Шолохов. В годините непосредствено преди перестройката младият писател успява да пробие статуквото и да бъде забелязан. Дори го смятат за елитарен автор. Но това, че създаденото от него тогава продължава да се преиздава и сега, говори само по себе си.
Големият му пробив – пазарен и идеен, е със серията „Съкровищата на Валкирия” и самостоятелният роман „Мълчанието на пирамидите”.
Независимо дали се насочва към историята или съвременността, Алексеев винаги остава верен на себе си – да разкрива дълбоки и вечни истини, скътвайки ги в интригуващи сюжети, разказани увлекателно. И независимо дали читателят ще приеме всичко за истина или пък просто ще чете за развлечение, посланията в книгите ще стигнат до него, оставяйки трайна следа в съзнанието му.
Тайните сили, които направляват световната история и политика, са осветлени от Сергей Алексеев в култовата романна поредица „Съкровищата на Валкирия”, която разбуни духовете в Русия и стана достояние и на българските читатели. Тя се състои от 5 романа, всеки от който има самостоятелен сюжет: „Съкровищата на Валкирия”, „Избраният от Валкирия”, „Валкирия и новият световен ред”, „Звездни рани” и „Пазителят на силата”. Пред читателя се разкриват древни загадки, езотерично познание и тайни от най-секретните архиви. Опирайки се на малко популярни научни факти, авторът изгражда добре защитена теория за арийските корени на славяните и забравеното древно познание от времето, когато човек е живял в хармония с природата и е бил част от нея. Облечена в изпълнен с напрежение и загадки сюжет, тя е превърната в увлекателни романи. Любопитното е, че до голяма степен при написването на поредицата авторът се опира на реални факти. При това не само отнасящи се до скритите тайни на Съветската империя, но и до древното познание.