Шест разказа и една новела включва този сборник на Габриел Гарсия Маркес
Още със заглавието, дълго и влажно като колумбийска гора, човек нагазва в книгата и потъва. „Невероятната и тъжна история на наивната Ерендира и нейната бездушна баба“ е новела от късното творчество на писателя. Тя е „черешката на тортата“ за всички нереални, всъщност жестоки в своята правдоподобност творби в този сборник. Защо на героите не им се умира? Те винаги са близо до смъртта, усещат студения ù дъх, но внезапно се изплъзват, така че да видим как издържа на натиск една обществена система, макар и в най-забитото село в Колумбия, и пред какво се огъва поотделно човешката психика. Изпитанията са първични, стихийни, влудяващи, както само Габриел Гарсия Маркес умее да ги опише. Ерендира идва от романа „Сто години самота“. Тя е една от героините там, тук е извратено копие на Пепеляшка, която баба ù тормози, защото дължат пари за изгорялата им къща. Под надзор на дъртата вещица внучката става проститутка. Това е краят на невинността на приказките, момичето на Маркес не се оказва миловидна жертва под крилото на насилник. Тази не прощава, направо взема златото и изчезва.
„Много стар човек с огромни крила“ е друг хубав разказ от сборника. В него хората се гаврят с идеята за чудо, като затварят в кокошарника един паднал ангел, мислейки го отначало за корабокрушенец, после им трябва като атракция за пари. Чистият му дух обаче не реагира на немощното тяло, и силите постепенно го напускат, така че ангелът не става закрилник на себе си.
Четете Маркес, хора! Той изправя поредното огледало срещу кривите ни мутри днес. И никаква магия няма, само думи със сурова, безпощадна истина.
Людмила Еленкова