Начало / Интервюта / Лорънс Антъни: Аз съм дете на пустошта, така че любовта към природата ми е в кръвта

Лорънс Антъни: Аз съм дете на пустошта, така че любовта към природата ми е в кръвта

От утре, 1 октомври, на българския книжен пазар излиза книгата „Говорещият със слонове“. Авторът й Лорънс Антъни е световноизвестен природозащитник и изследовател. Бил управител на природния резерват Тула Тула в Африка, където се е борил за съхраняването на множество животински видове, застрашени от изчезване. Отличен е с редица престижни международни награди за опазване на природата. За спасяването на Багдадската зоологическа градина е награден от ООН с медала на Деня на Земята. Книгите му „Говорещият със слонове“, „Вавилонският ковчег“ и „Последните носорози“ са написани по действителни истории и се радват на топъл читателски прием в редица държави по света. Умира от инфаркт през 2012 г.

––-

Наричат ви Говорещия със слонове?

–              Слоновете ми говорят толкова, колкото и аз на тях. Отнема време и постоянство, за да го постигнеш, но те са интелигентни същества и разбират, че положението им зависи от волята на хората. От друга страна, спокойно могат да ме наричат и говорещия с бизони, говорещия с носорози, говорещия с глигани, а напоследък дори и говорещия с терористи. (Смее се.)

Обвиняват ви, че сте преговаряли с лидерите на терористичната групировка Lord’s Resistance Army в Уганда, печално известна със зверствата си и с използването на деца войници в армията си.

–              Така е, не го одобрявам, но бих разговарял с всекиго, ако с това ще помогна за спасяването на животните. Мнозина ме предупреждаваха да не се срещам с тях, тъй като те отвличат и убиват хора, но беше жизненоважно да опазим последните няколко бели носорога от изчезване. Знаете, в Азия техните рогове се търсят като мощен афродизиак и това е довело до почти пълното им изтребление. За мой късмет се оказа, че белият носорог е тотемът на тази военна групировка, и те поеха ангажимент да спрат избиването на носорозите и на рейнджърите, които ги пазят. Така че резултатите оправдават средствата, поне в този случай.

Името ви се появи по световните медии, когато през 2003 г. се опитахте да спасите животните от зоологическата градина в Багдад. Защо рискувахте живота си за нещо, което не ви засягаше пряко?

–              Когато започна войната в Ирак, аз се зачудих кой ли се грижи за животните по време на бомбардировките и какво ще се случи с тях. Ето защо веднага заминах за Багдад и се озовах в разгара на войната. Животните бяха в окаяно положение: едни бяха умрели от глад, други бяха убити, а някои дори бяха избягали. Вместо няколко дни, останах почти половин година. В началото ме мислеха за луд, но впоследствие успях да получа съдействие не само от американските и иракските войници, но дори моллите в Багдад призоваваха от джамиите да не ме закачат. Така животните бяха спасени, а зоологическата градина – построена наново. Оказа се, че стига да има желание, се намира и начин.

Какво провокира във вас желанието да се занимавате с опазването на животните?

–              Отраснах в Замбия, Малави, Зимбабве и Зулуленд в Източна Африка. Аз съм дете на пустошта, така че любовта към природата ми е в кръвта. След като години наред се бях занимавал с недвижими имоти, един ден продадох всичко и купих Тула Тула – един от старите ловни резервати и някогашна ловна територия на легендарния зулуски вожд Шака Зулу. Има уравновесеност, естественост в дивата природа, които ми липсваха в града, а освен това изпитвам все повече тревога за пустошта.

Кое е това, което ви тревожи?

–              Преди да купя Тула Тула, работих с хората от зулуските племена и се опитвах да възстановя историческите им отношения със земята. Въпреки че огромният резерват Хлухлуве Умфолози в Южна Африка е почти до прага им, те никога не са били допускани вътре. Културните им и традиционни връзки с природата са прекъснати. Децата им никога не са виждали жираф, което е шокиращо. Опитвам се да възстановя връзките на хората със земята, с животинското и растителното царство. Всички рейнджъри в Тула Тула например са местни хора.

„Говорещият със слонове“ тук

Прочетете още

snimka Nikoela kniga 3

Никоела Иванова: Там, където приказките свършват, трябва да започне разговор с родителите

С авторката на три красиво илюстрирани детски книжки от поредицата „Прегръдки“ – Никоела Иванова, говорим за поучителните …