Начало / Автори / Емилиян Станев: Кой развали българския език! Полуинтелигенцията, която днес властва…

Емилиян Станев: Кой развали българския език! Полуинтелигенцията, която днес властва…

Днес, 28 февруари, се навършват 113 години от рождението  Никола Станев. За четящите той е известен като Емилиян Станев – авторът на незабравимите „Примамливи блясъци“ (1938), „Вълчи нощи“ (1943), „Делници и празници“ (1945), „Дива птица“ (1946), „В тиха вечер“, „Крадецът на праскови“, „Иван Кондарев“, „Легенда за Сибин, преславският княз“, „Антихрист“, „Търновската царица“  и др.

Роденият във Велико Търново писател  започва да пише преди Девети септември 1944 г. и е сред онези, на които им се налага да оцеляват в грубата и едностранчива идеология на примитивния социалистически реализъм. Романът му „Иван Кондарев” има сходна съдба с тази на „Тютюн” – подложен е на масова критика заради „буржоазни залитания”. Спасява го това, че сюжетът е поставен в епохата на Септемврийското въстание, за разлика от героите на Димитър Димов. Оцеляването на писателското поприще праща Станев в историческата проза за далечното минало. По ирония на съдбата Първият го поканва в ловната си дружинка, воден от суетата си да се обгражда с интелектуалци. Казват, че Станев му се опънал по въпроса за Македония и никога вече не попаднал в „елитната” компания. Макар и малко на брой изследванията за писателя лека-полека се появяват. Все още сме в очакване на пълната му биография.

Цитати от Емилиян Станев

 Ако се опитате да видите света чрез онези понятия и представи, които науката ви дава днес, светът би изглеждал не само необозрим, но и безсмислен… Щастието се състои в това – да побеждаваш злото в себе си. Въпросът е само навреме да го сториш.

Където и да отида, аз не проявявам толкова интерес към чуждото, колкото към българското. И отивайки в Англия или Франция, замислям се за нас, за нашия народ, за нашата страна.

Кой развали българския език! Полуинтелигенцията, която днес властва… Така е, когато тоя народ живя дълго с обезглавена интелигенция.

Като размисля, виждам – завистта избра за своя столица България.

Не може да се нарече детска книга тая,която детето като чете без да се усмихне нито веднъж,без да тръпне от възторг и удивление по лицето му“

Такива ми ти български работи! Развито социалистическо общество без общество.

Мъките на един народ да се изгради вътрешно и да се саморазбере – това е литературата му. Гордеем се с „революционното“ си минало и настояще, без да разбираме кое е позор и кое е слава.

Издават книги за съпротивата, пишат в тях за “геройски убийства, а забравят, че всяко убийство си е убийство и че в човека има морална съпротива.

Не записвам ядовете си. Изобщо тоя дневник е с объркани дати, защото събрах оттук-оттам… Язвата ме измъчва.

Избрали сме за емблема лъва, а ни подхожда хиената, чакала или вълка, изобщо животно от най-крадливите. Казват, че ранената хиена яде червата си, ако куршумът ги е изкарал навън.“

Лира.бг

Прочетете още

462557620_8362059777181510_157254176182253_n

Вадим Лазаркевич на 130 – вълшебства с молив

Обичта към художника у нас е непреходна Роден е в последния февруарски ден – е, …

Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
Filter by Categories
"Четящият човек"
Автори
Без категория
България
Други
Интервюта
Класации
Класации "Ню Йорк Таймс"
Класации "Хеликон"
Колонката на...
Критика
Любопитно
Нови книги
Откъси
Ревюта
Свят
Събития
Читатели
Читателски дневник

Повече...