Съмърсет Моъм: Има три правила за писането на романи. За съжаление никой не ги знае

25.01.2014 Автори

Днес, 25 януари, се навършват 140 години от рождението на големия английски писател и драматург Съмърсет Моъм. Моъм е роден на 25 януари 1874 г. в Париж, Франция.

Остава сирак на десет годишна възраст, след като майка му почива от туберкулоза, а две години по-късно баща му умира от рак. Затова заминава за Англия при чичо си, който е свещеник в малък град. Учи в Кралското училище в Кентърбъри. По това време започва да заеква. На 16-годишна възраст Моъм отказва да продължи обучението си в Кралското училище и чичо му позволява да учи литература, философия, и немски език в университета в Хайделберг, Германия. Именно там Моъм започва да пише разкази тайно. На 18-годишна възраст се завръща в Англия, за да учи медицина по настояване на чичо си, но посещава медицинското училище на лондонската болница Св. Томас без желание. След пет години се дипломира, но не работи като лекар, а се отдава изцяло на писането. Отначало публикува кратки разкази и едва 23 годишен става свидетел на публикуване на първата му новела „Лайза от Ламбет“. През следващите години пише предимно пиеси, като четири от тях се играят в Лондон с голям успех. През 1915 г. публикува автобиографията си „Души в окови“. По време на Първата световна война е английски шпионин в Швейцария. През 1928 г. купува резиденция на Френската ривиера, нарича я вила „Мореск“ и тя става негов дом до края на живота му. В дома си приема велики хора Уинстън Чърчил, Хърбърт Уелс, Ноел Коуард.

Умира в Ница в края на 1965 г.

Ако искаш мъжете да са добри с теб, трябва да се държиш отвратително с тях; отнасяш ли се както трябва, те ще те накарат да си платиш за това.

— из „Души в окови“

Винаги ме е удивявало защо хората се стремят толкова към запознанство със знаменити личности. Престижът, който завоювате, след като съобщите на своите приятели, че познавате някои известни личности, доказва единствено това, че самият вие сте твърде маловажен.

Има три правила за писането на романи. За съжаление никой не ги знае.

Не знаеше какъв дълъг, каменист и виещ се край пропасти път трябва да измине навлизащият в живота, докто приеме реалността. Илюзия е, че младостта е щастлива, илюзия на онези, които са я загубили; младите страдат от безброй лъжливи представи, които са им били внушени, и всеки път, щом се докоснат до истината, тя ги наранява. Като че са жертви на заговор, защото книгите, които им се дават да четат – минали през подбор и затова пълни с идеализирани представи, както и нещата, които чуват от по-възрастните – хора, гледащи назад към миналото през розовата мъгла на забравата – ги подготвят за един недействителен живот. Те трябва сами да открият, че всичко прочетено и чуто е лъжа, лъжа и само лъжа, и всяко откритие е още един гвоздей, забиван в тялото им, разпънато на кръста на живота. Но странно – всеки преживява това горчиво разочарование, а после на свой ред допринася за изграждането на илюзии, несъзнателно тласкан от непреодолима вътрешна сила.
— из „Души в окови“

Не ме интересува дали хората споделят моите мисли. Разбира се, смятам себе си за прав (иначе не бих разсъждавал по този начин), а другите за криви – но това, че са такива, изобщо не ме трогва. Не съм се вълнувал особено, когато съм откривал, че някое мое мнение се различава от това на мнозинството. До известна степен имам доверие в своя инстинкт.

Само мъж, който уважава жената, може да се раздели с нея, без да я унижава.

Следвай наклонностите си, без да забравяш, че зад ъгъла стои полицай.
— из „Души в окови“

Смелите думи, който изглеждат толкова нови на този, който ги произнася, са били изговаряни вече стотици пъти, и то с почти същата интонация.

Странно нещо е животът. Ако откажеш да приемеш друго, освен най-доброто, много често го получаваш.

…Човек не действа по определен начин, защото мисли по определен начин, а по-скоро мисли по определен начин, защото е създаден такъв. И истината няма нищо общо с това. Няма истина. Всеки е философ сам за себе си.
— из „Души в окови“

Човек не си отива веднага след като направи завещанието си, то е предохранителна мярка. Привеждането на всички дела в порядък е чудесна подготовка за преживяване остатъка от живота без тревога за бъдещето.