Лира Литературно-рекламна Агенция
На 9 август се навършват 50 години от смъртта на германския писател Херман Хесе (1877-1962).
„Дер щандарт“ припомня как месец преди да почине авторът отговаря на въпроса на „Ди велт“: „Защо пишете?“. „Защото не мога да рисувам по цял ден“ – казва Хесе.
За германската литература това е един от най-противоречивите творци. Още през 60-те години той е обявен за радикален индивидуалист. Книгите му пресъздават вътрешните му противоречия, които никак не са малки, като се има предвид опитът му за самоубийство още през 1919 г. Произведенията му обаче имат силна притегателна сила – годишно 400 хил. екземпяра се продават само в немскоезичните държави.
Бурята в душата на Херман започва още докато е ученик. Времето, прекарано в училище, е катастрофа – той е буен, изпада в нервни кризи, спори, избухва и дори си купува револвер, с който иска да се застреля, и накрая попада в психиатрията.
По този труден път писателят се изкачва до почетната стълбичка на Нобеловата награда за литература, която му е присъдена през 1946 г.
Съвременниците му го обвиняват, че не се включва в антинацистката публицистика, а „пази неутралитет“ в неутрална Швейцария, където живее от 1912 г. По това време обаче Хесе написва колосалната си „Игра на стъклени перли“, излязла 1943 г. – книга, в която трябва да се търси оценката му на германската катастрофа.
„Разликата между мен и Карл Маркс е, че той иска да промени света, а аз – отделния човек“, казва писателят.
Наследството на този титан на противоречията е колосално: 12 000 страници литературен труд, 40 000 писма, 3000 акварела. Два пъти фалирал, мразен в Америка заради собствената му омраза към капитализма й, отшелник с надпис на вратата „Никакви посетители“, страдащ от непрекъснато главоболие, Хесе е истински „Степен вълк“ като героя си Хари Халер.
