Лира Литературно-рекламна Агенция
Когато става дума за Израел, винаги става дума за живот и смърт. Никой не знае по-добре това от великия разказвач Амос Оз. Наскоро той бе в Германия, за да представи изданието на романа си „Юда“.
Германия и Оз имат странна връзка. Самият писател е роден с германската фамилия Клаузнер, признава за това пред „Дойчланд радио“. Ето какво сподели той:
„В тийнейджърските си години имах навика да бойкотирам всичко германско – продукти, вериги. Беше решение на семейството ми и аз следвах техния избор. Единственото, което не можех да бойкотирам беше литературата. Защото, ако бойкотираш литературата, приемаш страната на лошите. Затова четях следвоенна нгерманска литература, докато не започнаха да я превеждат на иврит през 60-те години на миналия век. И я четях с огромно вълнение и въодушевление.
Все по-трудно ми ставаше да мразя германското. Когато прочетеш един добър роман, влизаш в живота на героя, а понякога дори надяваш кожата му. И се питаш: Какво бих направил аз, ако стоях срещу него. Как ли щях да се държа? Как ли щях да се чувствам, ако родителите на този писател бяха моите родители? И тези въпроси ме тормозеха. Не улесняваха живота ми, а напротив. Бяха трудни и болезнени въпроси. И в един момент за мен стана невъзможно просто да мразя германците, така както го правех като дете. Връзката ми с Германия не е проста, дори днес. Не е като връзката ми с Австралия или Уругвай. И няма и да бъде. Бил съм в Германия може би 20 пъти, ако не и повече. И винаги, когато съм в Германия, се чувствам добре през деня – говоря с хората, изнасям лекции, давам интервюта, шегувам се, наслаждавам се на добра храна и компания. Но през нощта винаги имам проблеми със заспиването. Това ми се случва само в Германия и Австрия и никъде другаде. Дори и след толкова много посещения.“
По време на престоя си в Германия Оз даде и пространно интервю за списание „Ди Велт“.
„Историята на Юда винаги много ме е вълнувала. Още от първия път, когато прочетох Новия завет. Много ме озадачаваше връзката на Христос с Юда. Моят чичо – Йозеф Клаузнер, тогава беше много популярен религиозен учен, но никога не успя да обясни защо Юда е предал Христос. Защо му е трябвало на един малко или много богат мъж от Юдея да го предава за 30 сребърника? Най-вероятно в днешни пари това са около 800 евро. Защо е трябвало да го целува, след като почти цял Йерусалим преди това го чул да проповядва за Исус? Цялата тази история изглежда някакси нечестна и невярна. Но Юда по някакъв начин представя Чернобилския семитизъм. В някои езици названието за евреите и юдаизма имат общ корен и произлиза от Юда. И за тях това означава „предател“. Никога обаче не съм искал да пиша исторически роман, затова просто съчетах тази история за Юда с разказа за няколко други така наречени предатели. Така „Юда“ е съвременен роман за Йерусалим от времето преди Шестдневната война. За написването му има и една друга причина и аз няма да я крия. Много години наред аз съм обвиняван и обиждан от израелците като предател. Както Шмуел Аш в романа, така и аз съм на мнение, че човек често се превръща в предател в очите на тези, които никога не се променят и се страхуват от промяната, и я мразят. Историята е пълна с такива личности: Ейбрахам Линкълн е бил наречен от милиони американци предател, след като освободил робите. Чърчил е бил обруган, след като защитил разпадането на Британската империя по време на Втората световна война. Шарл дьо Гол е бил предател, когато изтеглил френската армия от Северна Африка. Ануар Садат бил обявен за предател, след като пристигнал в Йерусалим да търси мир с израелците. Садат дори е убит заради това „предателство“. Ицхак Рабин беше предател заради мирното си споразумение с палестинците. Както виждате, клубът на предателите е съставен от отбрано общество. За мен е чест да съм част от него. Понякога „предател“ наричат някой, който е изпреварил своето време“, сподели за изданието Амос Оз историята зад последния си роман.
На въпрос може ли вярата в литературата да запълни празнината в духовността на хората Амос Оз отговаря:
„Ако ме питате дали литературата може да промени света? Вероятно не. Но мисля, че може да направи една или две добрини. Четенето на добри романи, разкази или стихове може да накара читателя да си представи живота на другите, да го съпреживее, а това не е лошо. Винаги съм подчертавал, че любопитството е морална ценност и вярвам, че любопитният човек е по-добра личност от другите. Любопитният човек си задава въпроса: „Какво би било, ако съм на негово място? Дори вярвам, че любопитният човек обича по-добре. Добрият читател винаги е любопитният читател. Същото важи и за писателя.“
Писателят не скрива и притесненията си от живота в Израел в момента.
„Не се чувствам сигурен. Притеснявам се и за бъдещето на децата и внуците си. Мисля, че вече е въпрос на живот и смърт за израелците и палестинците, както и за арабските страни да постигнат мир“, споделя Оз.
Книги от Амос Оз тук
