Начало / Интервюта / Амос Оз: Искам мирен Израел

Амос Оз: Искам мирен Израел

800px-Leipziger_Buchmesse_2013_Amos_OzВ светлината на 70-ата годишнина от създаването на държавата Израел, политическите спорове и конфликтите по улиците, последното интервю на писателя Амос Оз за сайта Qantara разкрива какво е мнението му за мира в един от най-размирните райони в света.

Израел празнува 70-ия си рожден ден. Какво мислите за тази годишнина?

Ако сравня света, в който съм роден, със света днес, сега не е рай, но преди 70 години отгласът от нацизма, Хитлер, Мусолини е все още много силен. Роден съм в малък лагер на ужасени еврейски бежанци, по-малко от половин милион без ясна перспектива за бъдещето, без надежди. Вярвам, че днешният жесток и кървав свят е по-малко кървав, жесток и безнадежден от света през 40-те години на 20 век.

Роден сте в Йерусалим преди създаването на държавата Израел. Какъв беше животът в тази среда?

В годините на детството ми тежките облаци на болката, разочарованието и несигурността бяха покрили моя дом, малката ми улица, квартала, еврейската част на Йерусалим, на Израел. Родителите ми никога не споделиха с мен разочарованието си от Европа, но аз усещах болката и копнежа. Те се опитваха да създадат едно копие на европейския живот насред жегата и атмосферата на Йерусалим. Така че това беше странен живот за едно момче, живот на тайни и на семейно цензуриране.

Били сте на 9 години при обявяването на независимостта на Израел. Какво си спомняте от този ден?

Беше петък, Йерусалим вече беше под арабска обсада от два или три месеца. Единственият път, който свързваше града с останалите еврейски селища, беше контролиран от арабите. Понякога конвои с провизии успяваха да пробият до града. Но ние гладувахме, а иракските войски взривиха водните помпи. В Йерусалим нямаше вода, но беше потънал в страх.

В „История за любов и мрак“ разказвате как през 1949 г. все още сте можели да ходите до съседните арабски квартали. Как се промени това?

Няколко месеца преди 14 май вече имаше нещо като желязна завеса, която разделяше Йерусалим на еврейска и арабска част. Арабите, които живееха в еврейските части, се преместиха, евреите – също, в името на личната им сигурност. След войната от 1948 г. Йерусалим беше физически разделен, като Берлин, с ограда, телени мрежи, минни полета. От покрива си виждах източната част на града, арабските квартали. Виждах и луната. Но шансът да стъпя на едно от двете места – арабските квартали или луната. – ми се струваше еднакво нереалистичен.

Какъв е Йерусалим сега?

Изпитвам смесени чувства. Той е вълнуващ, красив, трагичен и невероятно привлекателен за всички фанатици, спасители, реформатори, самопровъзгласили се пророци, месии. Намирах го за пленително, но не мисля, че бих живял сред всичко това. Не знам какво ще стане с Йерусалим, но знам какво трябва да се случи. Всяка държава трябва да премести посолството си в Йерусалим, както направи САЩ. Но едновременно с това трябва да открие посолство и в източната част на града, където е столицата на Палестина.

Защо подкрепяте разделянето на териториите между две държави – Израел и Палестина?

Подкрепям тази идея вече 50 години и тя е много проста. Говорим за много малка територия, приблизително с размерите на Дания. Тя е родна земя за евреите, но и за палестинците. Ние не можем да бъдем едно задружно и щастливо семейство, защото нито сме задружно, нито сме щастливо, нито сме семейство. Ние сме две нещастни семейства, които трябва да разделят общата си къща на два по-малки апартамента. Няма как да си мечтаем, че след 100-годишна кървава баня евреите и арабите изведнъж сте се заобичат и ще започнат да правят любов, а не война.

В последната си книга „Dear Zealots. Letters from a divided land“ твърдите, че евреите са нация, не само религия. Как тогава бихте определили еврейската държава?

Преди да я определя, ще направя едно ясно разграничение – това е „държавата на евреите“, не „еврейска държава“. Една държава не може да бъде еврейска, точно както един автомобил не може. Държавата е инструмент – той може да бъде добър, лош, изгнил. Държава на евреите означава, че евреите имат право да са мнозинство, а не малцинство, в едно малко парченце земя на тази планета. Това е държава на евреите, но и на всички нейни жители, които не изповядват тази религия. Така трябва да бъде, но сме далече.

Като момче сте били войнстващ ционист, защо?

Вярвах в каузата, а противниците й смятах за чудовища. Отне ми време да осъзная, че изпълнението на мечтите на евреите си има цена. И до голяма степен тази цена трябва да бъде платена от палестинците. Като дете не осъзнавах това, но днес не е така.

Какъв виждате Израел след още 70 години?

Това е земята на пророците, а днес има твърде голяма конкуренция на пазара на пророчествата. Не бих посмял да ви кажа къде ще е Израел след 7 месеца дори, но ще ви кажа какъв искам да е и това ще е най-краткият отговор в цялото интервю: мирен.

Прочетете още

Untitled-23

Израел ще е на фокус на Панаира на книгата в Лайпциг

Литературата на Израел ще е на фокус на тазгодишния Панаир на книгата в Лайпциг. Поводът …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *