1976 г., Централна Африка – проявява се нов вирус от непознато семейство с невиждано високите 88% смъртност. Вирусът вилнее в продължение на няколко години, после изчезва също толкова мистериозно, колкото се е появил. До 1995 г., когато се завръща, но вече мутирал. До 2007 разновидностите вече са пет, а през последната епидемия от 2014 е открит шести щам. Ебола, изглежда, еволюира светкавично.
Дейвид Куомън тръгва по следите на загадъчния вирус. Едно зловещо пътешествие, което преплита в себе си множество човешки истории и научни факти, разбулва заблудите на масовата психоза, но и ни оставя с тревожните данни на действителността. Ебола посява множество въпроси без отговори, но пандемичният ѝ ореол все още е без основание, „вирусът е обвит в тайнственост, но не е свръхестествен“, пише Куомън.
Това, което знаем, за Ебола, е, че се е прехвърлила върху човека от животните (както и 60% от всички инфекциозни заболявания), но не знаем кои са резервоарните гостоприемници. Знаем, че вирусът може да „лети“ със самолет, което го прави потенциална заплаха за всяко кътче на земята, но не знаем как се прехвърля от животните върху човека. Познаваме симптомите, но не знаем защо малцина успяват да преодолеят болестта. Знаем, че се разпространява бавно, но не знаем каква е причината за избухването му. Знаем, че мутира бързо, но не знаем дали може да бъде контролиран и дори спрян.
Когато поредната епидемия бъде овладяна, вирусът няма да изчезне, а само ще се е скрил до следващата си проява. „Ебола“ разширява познанията ни за вируса от научна, но и от човешка гледна точка. Какво ще се случи, никой не знае, но стремежът е не толкова към откриване на ваксина, колкото към предотвратяване на бъдещите епидемия. А първата крачка към това е в разбирането.
Свързани заглавия
„Ебола: Историята на един смъртоносен вирус в природата и сред хората“ от Дейвид Куомън (откъс)
„Ебола. Историята на един смъртоносен вирус в природата и сред хората“ от Дейвид Куомън (анотация)
„Ебола. Историята на един смъртоносен вирус в природата и сред хората“ тук