Начало / Интервюта / Казуо Ишигуро: Учебниците са пример как някой се опитва да контролира обществената памет

Казуо Ишигуро: Учебниците са пример как някой се опитва да контролира обществената памет

„Погребаният великан“ – новият роман на британския носител на много награди за литература Казуо Ишигуро, е вече факт. Роденият в Нагасаки, но израснал на Острова писател работи върху книгата десет години. У нас тя ще бъде издадена от „Лабиринт“. Действието в романа се развива в епохата на крал Артур и разказва за стара семейна двойка, която се опитва да възстанови спомените. Аксел и Беатриче получават разрешение да напуснат града си и да се отправят на пътешествие, в което се срещат с рицари и дракони.

„Загубим ли спомените – казва Ишигуро, – губим душата си, запазим ли ги, губим способността да прощаваме. Искам хората да осъзнаят и приемат трудността на това да задават въпроси за това какво се помни и какво се забравя“.

Пътешествието на героите му е метафора за начина, по който социалната памет функционира, се казва в ревюто за книгата на „The Huffington Post“. Вестникът публикува и интервю с автора навръх английската премиера на „Погребаният великан“. Ето какво споделя Ишигуро:

––––––––

За писането на роман, който поне на повърхността се различава много от предишните му книги:

Моето основно намерение беше да пресъздам тези монолози, които бяха залегнали в предишните ми книги „Остатъкът от деня“ и „Никога не ме оставяй“ в образите на един единствен герой. Всеки един от тях се обръща към спомените си и понякога се крие зад неудобното си минало. В този роман въпросът:  „Кога е по-добре просто да забравиш някои неща и да не се връщаш към тях?“ е задаван от повече от един герой. В него разказът не е от името на един герой и действието се развива в среда, която отсъства от предишните ми книги. Този път разказвам за две очевидни бягства и две много съзнателно взети решения. Това е нещо, което искам да напиша в продължение вече на 15 години. Търся отговора на този въпрос в много по-широки рамки – в обществото и нацията. Не можех да го направя само с един персонаж, както досега. Трябваше да опиша една цяла общност, за да развия сюжета.

За колективната памет и ролята й по време на война:

Идеята за „Погребаният великан“ се роди по време на войните в бивша Югославия и Руанда. Двете се случиха горе-долу по едно и също време – през 90-те години. Бяха озадачаващи и ужасяващи. Как хора, които са живели толкова близко един до друг с поколения, отглеждали са децата на другите едва ли не, изведнъж се обръщат едни срещу други в някакви малки селца и градчета. Съсед стреля по съседа си. Навсякъде е потресаваща касапница. Стигнало се е до някаква степен до погребване на колективната памет, което да осигури условия за тази омраза. Все още не съм зарязал и идеята да напиша книги за тези войни и места. Но си мислех, че ако го направя, ще бъде по-скоро журналистическо или историческо разследване, би ставало дума за отчуждаването на Югославия или робството в Британската империя и Америка. Хората смятат, че това са някакви отделни явления. Знам, че е прието да се смята, че един писател на художествена литература е противоположност на документалистите. Но смятам, че романистите трябва да направят крачка към разкриването на тези исторически нюанси в човешките взаимоотношения. Всъщност това можете да видите под повърхността на много романи. И тъй като и аз търся универсални истини, избрах да използвам в сюжета си среда, към която по принцип нямам особен интерес. До голяма степен този роман е метафоричен и всъщност се отнася за съвремието ни. Дори съм се чудел дали героите ми могат да се впишат например в Африка по време на Апартейда или в Япония в годините след Втората световна война. Всъщност случващото се е нещо, което историята ни припомня отново и отново. Все пак избрах да развия действието в книгата в някакво време, което изглежда по-скоро мит.

За писането на емоционални романи:

Признавам си, че не полагам особени усилия да бъда прецизен. В книгата от мъглите се появяват орки, от водата излизат пиксита (вид магически създания в шотландската митология – б.ред.). В книгите си никога не налагам и някакъв задължителен морал. Но ми харесва да наблягам на някакъв аспект на човечността. В никакъв случай не се опитвам да нареждам: „Направете това“ или „Правете така“. Просто казвам това, което аз чувствам. Затова емоциите в писането са много важни за мен.

За прошката и забравата в любовта:

Винаги съм искал да поставя този въпрос в рамките на брака. Интересува ме как се вписват спомените в един брак, особено ако той е дълъг, като този в „Погребаният великан“. Повечето семейни взаимоотношения продължават дълго време и за тези години със сигурност има неща и случки, които искаме да оставим зад гърба си. Винаги има някакви мрачни и тъмни моменти. Може би най-добре би било да ги погребем. Дали в един брак отричаме тежките мигове, забравяме ли ги? И какво става след това с любовта? Някак ми звучи изкуствено всичко, свързано с „единствената любов“, която остава. От друга страна, ако погледнем назад, дали ще разрушим любовта?

За надценяването на Марсел Пруст:

Ако трябва да бъда честен, намирам Пруст за напълно тъп.  В книгите му наистина има някои прекрасни пасажи, но след това идват 2000 страници френска снобарщина и високопарни словесни маньоври и самохвалщина. Не съм убеден, че в „Търсене на изгубеното време“ той говори за паметта, за която аз пиша в „Погребаният великан“. Той наистина е добър в това да улови емоционалната стойност на спомените.

За описването на спомени в книгите и във филмите:

Убеден съм, че голяма част от романите боравят със спомените по един или друг начин – било то с някаква реминисценция или пък с приказка. Дори и сега в момента някой прави точно това. Не знам дали причината затова е, че като си спомняме, спомените са някак статични. Ако сега ви помоля да разкажете някой детски спомен, той ще е застинал като картина. Може да е пълен с емоции, но е трудно да се сетите какво се е случило преди или след този момент. Но правенето на филми е противоположно на това, което се случва със спомените. Филмът изисква конкретика и се движи по определен начин.

За паметта и забравянето като нещо свръхестествено:

Трябваше да измисля някакъв начин всички изведнъж да загубят паметта си. Това трябваше да е метафора на сложните отношения, които имаме в живота. Днес нашата памет е контролирана от медиите, шоубизнеса, историческите книги, музеите. Да вземем например учебниците – те са нагледен пример за това как някой се опитва да контролира обществената памет. Това е постоянна тема на диспути в Япония. В тамошните учебници не се споменава нищо за това, което японците са направили в Югоизточна Азия по време на Втората световна война. Това не се случва с магия. За книгата на мен ми трябваше обаче такава. Затова там има мъгла, която се спуска над земите и по свръхестествен начин кара хората да забравят. Някой може да каже, че е било за добро – за да спре вълната на отмъщението. Понякога само амнезията може да спре желанието за мъст. В романа мирът е запазен с мъгла. Но героите решават, че имат нужда от своите спомени, за да оцелее любовта им. Какво тогава да е решението? Получава се разделение, някои искат мъглата да остане, други – да се вдигне.

За разграничаването на жанровете:

Предполагам, действието в книгата можеше да се развива и в бъдещето. Тогава щяха да я категоризират като сай-фай. Но понеже се развива далеч назад във времето я наричат фентъзи.

Свързани заглавия

„Погребаният великан” на Ишигуро излиза на български веднага след световната му премиера

Новите книги на Ишигуро, Тони Морисън, Модиано, Кундера и Франзен са най-очаквани през 2015 г.

„Остатъкът от деня“ от Казуо Ишигуро (ревю)

Казуо Ишигуро: Японските филми са оказали силно влияние върху мен, но не и японските книги

„Остатъкът от деня” от Казуо Ишигуро (откъс и анотация)

„Лабиринт“ готви ново издание на „Остатъкът от деня“ на Ишигуро

Новите книги на Ишигуро, Тони Морисън, Модиано, Кундера и Франзен са най-очаквани през 2015 г.

Книги от Ишигуро тук

 

 

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

sirki

Принц Чарлз връчи рицарско звание на Казуо Ишигуро

Роденият в Япония английски писател Казуо Ишигуро вече е печелил най-големите литературни награди в света …