Лира Литературно-рекламна Агенция
Любина ЙОРДАНОВА
„Остатъкът от деня“ е третата книга в писателската кариера на английския автор от японски произход Казуо Ишигуро. С нея той печели „Букър“ през 1989 г.
Стилът му е чист, стегнат, ясен и в същото време въздействащ.
Повествованието се води от името на иконома Стивънс и е ретроспекция на живота в Дарлингтън хол през трийсетте години на XX в., непосредствено преди Втората световна война.
Годината, в която Стивънс започва своя разказ, е 1956 – точно преди да предприеме пътуване из Западното крайбрежие, за да се срещне с мис Кентън, която той желае да върне като помощничка в Дарлингтън Хол.
Така за шест дни той се отдава на спомени за случилото се в имението, когато негов собственик е бил лорд Дарлингтън – изтъкнат английски аристократ, който оказва влияние върху последвалите събития в Европа, установявайки близки взаимоотношения с германците.
На пръв поглед сюжетът не впечатлява с нищо особено – иконом, който разказва безпристрастно за своя живот. Но именно това прави книгата толкова силна.
Читателят се среща с един герой на име Стивънс, който е постигнал безупречност в професионалната си реализация, но забравя да бъде човек, да страда (отказва да бъде до баща си, докато той умира, защото е зает с изпълнението на служебните си задължения), да обича (пренебрегва мис Кентън, която се влюбва в него), да изказва свое мнение (не оспорва уволнението на двете еврейски прислужнички). Стивънс е изцяло отдаден и вманиачен в това да служи на лорд Дарлингтън и неговите възвишени цели. Превръща се в изключителен иконом, вярвайки че по този начин допринася за благото на света. Но се проваля като човек.
Така се повдигат въпросите за честта, достойнството, лоялността и смисъла на живота.
Докъде може да стигне човек, отдавайки се на определена кауза? И дали цената, която плаща, си струва?
Редно ли е да жертваш себе си за нещо, което, макар и да вършиш с отдаденост, те обезсмисля като човешко същество?
Всъщност тук става въпрос и за огромната стойност на малкия човек – иконом, който става свидетел и непряк участник във важни политически събития, които определят хода на историята.
В края Стивънс осъзнава, че единственото, което има, е само остатък от живот, който се е опитал да изживее честно и самоотвержено, но го пропилява.
Осъзнава колко го е обичала мис Кентън и че е пропуснал да се наслади на тази любов.
Разбира, че не е извършил своите собствени житейски грешки.
И най-важното – осъзнава, че дори и в залеза на живота си, това не пречи да започне да развива умението да се шегува…
„Остатъкът от деня“ тук
