Вълна от коментари предизвика последният роман на Рабих Аламедин, наричан още „Гласа на Бейрут“. „An Unnecessary Woman“ разказва за една отчаяна жена, описвайки красотата и ужаса в ливанската столица. Авторът е хвален заради увлекателния си и емоционален стил, но е критикуван заради липса на реализъм.
Героинята в романа Аалия Сохби живее сама в апартамента си в Бейрут, заобиколена от купчини книги. Тя е сирак, не е религиозна, няма и деца. За семейството си е „излишен товар“. Всяка година тя превежда на арабски новата си любима книга. Така минават 37 години и никой не прочита книгите, преведени от Аалия. По случайност, чувайки нейните съседки да коментира побеляващата й коса, тя си я боядисва в синьо.
В тази затрогваща история за кризата на средната възраст на една самотна жена, читателите проследяват непостоянния поток на нейната мисъл, който лъкатуши между спомени и събития от миналото и настоящето на Бейрут. Авторът комбинира мотиви на литература, изкуство, философия с катаклизми като Ливанската гражданска война. Като се бори срещу остаряващото си тяло и емоционалните си изблици, Аалия Сохби се изправя пред бедствие, което застрашава да унищожи и малкото, което й е останало.
Рабих Аламедин е ливанско-американски писател и художник, роден през 1959 г. Израства в Кувейт и Ливан, преди на 17 години да отиде в Англия. По-късно се мести в Калифорния. Той има инженерска диплома от престижния университет „UCLA“ . Започва кариерата си като инженер, но впоследствие се преориентира към писане и рисуване. Живее в Сан Франциско и Бейрут. Определя се за атеист. Публикувал е общо 5 романа.