Лира Литературно-рекламна Агенция
Мнозина смятат американския писател Пол Остър за един от най-добрите съвременни екзистенциалисти и абсурдисти в съвременната световна литература. Той е автор на 18 романа, сред които са „Нюйоркска трилогия“, „Лунен дворец“, „Книга на илюзиите“ и др. „Читателят и писателят заедно създават книгите, казва Остър в едно интервю, разкривайки навиците си на четене и писане.
„ Като читател всеки навлиза в съзнанието на друг човек и така, мисля, открива нещо ново за своята собствена човечност. Така се чувства по-жив“.
По този повод сайтът toptenbooks.net се свърза с Пол Остър да опише любимите си книги. Ето ги:
1. „Дон Кихот“ от Сервантес
„Книгата е смятана за първия велик роман в историята. Дон Кихот е въплъщение на вечния стремеж за героизъм и въображение, а освен това – и на изкуството да осмееш самия себе си. В основата на романа е и връзката между вятърничевия рицар и неговия здраво стъпил на земята прислужник Санчо Панса. Ако приключенията им представят най-добре човешката глупост, то тогава тази глупост е водена от чиста любов, която кара Санчо да не изостави своя луд господар, без значение колко глупости той е готов да извърши.“
2. „Война и мир“ от Лев Толстой
„Мерк Твен е казал за този шедьовър: „Толстой с лекота отказва да се включи в състезанието на най-добрите“. В този епичен роман за нахлуването на Наполеон в Русия през 1812 г. има всичко. Толстой навлиза в дълбочина в детайлите на битките, описва индивидуални чувства, разказва за стотици герои. Това, което я прави велика обаче е начинът, по който описва Андрей, Наташа и Пиер.“
3. „Моби Дик“ от Херман Мелвил
„Тази сага за обсесивността, суетата и отмъщение в морето може да бъде мъчителна за четене, но същевременно с това е завладяваща книга за приключения. А освен това може да бъде приета и за хроника на историята на китоловците. Без значение как гледат на нея, най-търпеливите читатели ще изпитат огромно удоволствие и ще се срещнат с един от най-запомнящите се герои в световната литература – лудия капитан Ахаб, който преследва митичен бял кит.“
4. „Престъпление и наказание“ от Фьодор Достоевски
„В разгара на летните жеги в Санкт Петербург студентът Расколников извършва най-известното литературно престъпление. Останалото е психологическа шахматна партия между него и един детектив, която изчиства образа на нашия антигерой. Творба, колкото психологическа, толкова и философска. „Престъпление и наказание“ се изправя срещу предразсъдъците за свободата и властта, страданието и лудостта, болестта и съдбата и властта, страданието и лудостта, болестта и съдбата.
5. „В търсене на изгубеното време“ от Марсел Пруст
„Книга за времето. Наистина, този труд от над 3000 страници е единствената висша критика на френското общество в ерата, нар. „Бел епок“. Авторът-разказвач Марсел, чиито детски спомени се разпадат като трохи от бисквита, задава въпросите, които и Айнщайн си задава – за нашето съзнание за време и памет. Ставаме свидетели на всичко – афери, предателства, и се оказва, че времето е магистрала, а спомените – нашето превозно средство.“
6. „Одисей“ от Джеймс Джойс
„Изпълнена със сложни словосъчетания, объркан синтаксис, неологизми и митологични метафори, „Одисей“ всъщност разказва за един обикновен ден – 16 юни 1904 г., на търговеца от Дъблин Леополд Блум. Използвайки ежедневието на героя си, Джойс всъщност представя липсата на смисъл в героизма на модерните времена.“
7. „Алената буква“ от Натаниъл Хоторн
„Естер Прин е грешница, паднала в жертва в ръцете на пуританите от XVI век. Принудена да носи буквата „А“, тя е публично обругана. Въпреки своята жажда за мъст, тя все пак отказва да назове своя любовник. Желанието за реванш обхваща и съпруга й. В крайна сметка се оказва, че не пуританите, а падналите любовници са тези, които единствени разбират смисъла на това що е то грях.“
