„Васил Левски – живот, дела, извори. Т.2“ от Димитър Т. Страшимиров (анотация и откъс)

27.02.2015 Любопитно

Сборникът на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски“ (с подзаглавие „Живот, дела, извори“) излиза за първи път през 1929 г. Авторът иска да представи живота и делото на великия български революционер въз основа на стриктен анализ на исторически документи. Първият том на новото издание на книгата (2014) представя най-интересните писма на Левски, писани до негови съмишленици и членове на революционни комитети след 1866 г. В настоящия втори том са включени писма, писани през периода 1871–1872 г. до Апостола от негови съратници като Филип Тотю, Любен Каравелов, Димитър Общи и др. Изданието съдържа и писма между различни личности от епохата, които дават по-пълна представа на читателите за духа и събитията от този период, като например писмото от Филип Тотю до Панайот Хитов, писмата на Ангел Кънчев до Никола Обретенов и др. Предлаганото издание включва мемоари и бележки от съвременници: на Панайот Хитов за Левски, дописка на поп Кръстю и др. Димитър Страшимиров е публикувал и събрана от него след Освобождението информация, свързана с личността на Апостола. В края на книгата са включени азбучник на личните собствени имена, азбучник на географските имена и азбучник на псевдонимите (за да може да се разбере от четящия кои исторически личности се крият зад псевдонимите, кодираните имена и инициалите в писмата). За да улесни читателя в разбирането на текстовете, издателството ги е предало чрез съвременния правопис. В отделни случаи [в квадратни скоби] е довършено казаното. Книгата представя достоверен, автентичен поглед върху живота на една от най-светлите личности в българската история.

ЗА АВТОРА

Димитър Т. Страшимиров (1868–1939) e български историк, писател и обществен деец, роден в гр. Варна. Завършва гимназия във Велико Търново. Следва литература и история в Берн, където защитава докторска степен по литературни науки. Страшимиров е един от активните дейци на Пловдивското дружество на Македоно-одринската организация. Бил е редактор на списание „Съвременник“ (1889–1890), директор на Народния театър (1927–1929), заместник-директор на Народната библиотека (1930–1935). Димитър Страшимиров е автор на множество статии публикувани в периодичния печат. Освен за Левски, той има исторически трудове посветени и на Априлското въстание, на Любен Каравелов, на Христо Ботев.

ОТКЪС от „Васил Левски“ (том II), Димитър Т. Страшимиров

Филип Тотю до Панайот Хитов

През лятото идвал и се разговаряли в Белград. Върнал се във Влашко и го арестували, та не можал да изпълни, каквото бил обещал. Сега го пуснали: изтекло времето за запиране според съответната политика. Фиксират да живее в Александрия. Няма препитание. Обещанието на сръбския консул. Поръка на последния да се обърне към П. Хитов. Как го запрели в Букурещ. Обещание и безсилие на сръбския консул да го освободи. Покана от гръцкия и от други консули. Опасност да не се омотае в нечии интриги. Иска бърз отговор.

Александрия, 16 януари 1869 г.

Господн Панайот Хитов в Белград

Днес ида с настоящето да ви поздравя и да ви явя, че аз, като дохождах лятото при вас и разговаряхме за много работи, като се върнах тук, уловиха ме и ме арестуваха спред (според б. р.) както ви е познато; и заради това не можах да изпълня онова, което ви бях обещал.

Днес, като се изпълни определеното време на ареста ми, според тяхната политика ме освободиха и ми казаха да живея тука и да не се отхвърлям никога от тях. Аз на това не можах да им отговоря нищо, но само им казах, че ще ви дам отговор след един месец. Само и само ми беше намерението да се споразумея с вас! След това отидох при сръбския консул и му казах: господине, аз стоях 5 месеца затворен; според че ви е познато, аз сега нямам препитание, какво трябва да правя? А той ми отговори така: че аз ще пиша на правителството в Белград и вие [ще] пишете на Панайот, и вижте какво ще ви отговори. После за вашето препитание е лесно. Затуй ще те моля, колкото е възможно по-скоро, да ми отговориш.

Аз, като се върнах от града ви, щом пристигнах в Букурещ, отидох право при консула и му обадих, че ме търсят строго да ме уловят. После той ми каза да не се боя – и да ме уловят, [то ще е само] за 2–3 дни [и] той ще ме освободи. Но според политиката, както отиваше по онова време, не можа да ме освободи и тъй аз си търпях до определеното време.

Откакто са ме освободили, стана 2–3 пъти да ме викат от гръцкото консулато и от други още, но аз не съм до днес отишъл, ни отговорил някому. Затова моля ви – отговорете ми, колко[то се може] по-скоро да се споразумеем двамата, за да знаем какво [ще] правим. Да не се омотаем в нещо, че после не [се] знае краят му какъв ще излезе. Друго като нямам по-ново, оставам завинаги ваш приятел.

Филип Тоте

Поздравете, моля ви, господин Йордан Н. Попов от страната ми и му кажете да проща(ва) за писмото, дето не съм му писал.

Същия

За господин Панайот Хитов в Белград

Н.Б.II.А., п. 63. №8597

––-

Панайот Хитов до Левски

Общото положение в Европа. Ако закъснеем още и не се освободим, ще попаднем под друг господар. Народът не може никак да се приготви. Богатите ни няма да се присъединят, докато не видят да се започне нещо важно. Ако се забавят в България, той ще води бой за освобождение на друг народ, с когото се е уговорил. Идеите му за народно движение. Да се избере един, за да разполага с всичките работи вън и вътре. Той е готов да помогне за всичко и отвън, и за вътре.

Брате и господо, принодевама денесно општ положения в Европа да ви питам за моето мнение дали е умест[н]о.

1. Аз мисля, че е време и ние да потърсим нашето право от нашите господари, което няма да го дадат, без да го вземем самите ние.

2. Ако ние се забавим, аз мисля и се боя, че вече ще е късно, когато паднем под друг господар.

3. Ние знаем, че никога не можем да се приготвим както искаме, защото сме сиромаси; друго – нашите богати хора, докато не видят нещо по-важно, не ще вземат участие.

4. Главното е да се приготви вътре народа с каквото може.

5. Колкото за отвън, ще се потрудим; и както ще видите копието от отговора ми с някои други провинции и от друга народност, ако сдобрите [одобрите].

6. Аз ви моля за отговор. Ако видя, че няма надежда от народа, ще бъда принуден да взема участие, с които имам уговор[ка] да се бия за чиста свобода. Ако не склони нашият народ, за да се одапре, аз ще ида с онези, които се бият за свобода, ако видя, че от нашия народ няма надежда за бой. Братя, помислете сами, може човек отвън засега да подадеш, то на народа, че не ще да се улови. Ето, приносящия писмото ми ще ви разкаже за много работи и ще видите дали е така или не е. А ще ви моля да ми отговорите или упълномощите някой от вас да дойде да се споразумеем и да говорим подробно за всичко.

Оставам ваш брат

П. Х. Славенски

Тежко оногова народа, който очаква от един или от няколко лиц(а) да не се съвземе (сам) със всичката си сила. А за това пак трябва няколко лица да го доведат до такова педузетия . Друго, ако решите и да се захване нещо, първо ви трябва да си наредите споразумение помежду си и да изберете работи за устрояването на пределите и за споразумението с външните, за да се удари наведнъж от всяка страна.

Ето аз отвън мога да ви помогна, когато щете. Ако ли се боите отвътре и нямате кой да ви нареди и започне, ако намерите за нужно, аз и вътре дофаждам [ще пристигна], за да почна, когато ме повикате. Да не мислите, че аз съм отвън, че се от това не боя. Където ми отредите, аз съм готов да ви послужа като честит син на народа си.

Копия автора

Н.Б.II.А., п. 61, №8405

„Васил Левски – живот, дела, извори. Т.2“ тук