Лира Литературно-рекламна Агенция
От 10 март на книжния пазар ще излезе книгата „Аромати от сърцето на дома“. Неин автор е Йоана Петрова, популярна от блога си „Кулинарно – в кухнята с Йоана“. „Книгата е не само кулинарна импресия на света на една млада жена, а и истинско експериментално проучване“, категорични са от издателство „Гурме. Йоана Петрова даде интервю специално за читателите на lira.bg.
–––––-
Питали са ви често как започнахте блога си, сега е време за следващия въпрос – как и защо решихте да издадете книга?
– Желанието да напиша кулинарна книга е отдавна, но решението за темата беше толкова спонтанно, колкото спонтанно реших да започна да водя кулинарен блог. Голямо отражение в избора ми на тема има професионалният ми опит с различни видове пълнозърнести брашна и желанието да експериментирам с тях.
Какво включва тя, как подбрахте сред хилядите рецепти, които представяте в интернет?
– Темата в книгата е печива с пълнозърнести брашна, в които съм включила както сладки, така и солени рецепти. От сладките предложения читателите ще открият рецепти за торти, сладкиши, торти, мъфини, сладки и курабии. От солените предложения има рецепти за киш, тарталети, печено месо в кора, пълнени и гарнирани пити, няколко вида пълнозърнест хляб, кростини. Всички основни рецепти от книгата не са публикувани в блога ми, а са специално изготвени за нея. В тази връзка не ми се е налагало да избирам измежду вече представени рецепти в блога ми. Подборът е базиран на личния ми опит, сезонността и моментното вдъхновение.
Какво отличава книгата ви от останалите кулинарни издания у нас?
– Както вече споменах, рецептите в книгата не са публикувани досега и всички те са изготвени с пълнозърнести брашна. Освен рецепти има и списък с най-важните характеристики за основните хранителни продукти, които използвам в рецептите от книгата.
Не липсват и насоки към читателя за успех на рецептите.
– Към рецептите има подробно описание на технологичния процес, така че да бъдат лесни за изпълнение от начинаещи, но и добра база за сравнение с имащите кулинарен опит с пълнозърнести брашна. Практика, която по принцип е в стила ми. Освен интересното съдържание в книгата има индексиране по азбучен ред на основни съставки от рецептите, така че читателят лесно да открие подходящо за него предложение по продукт. Постарах се да направя хубави фотографии към всяка рецепта, нещо, което също е в стила ми. И не на последно място, книгата има хубав дизайн.
Много голяма популярност имат кулинарните ви курсове. Разкажете повече за тях – какви хора идват – млади/стари, жени/мъже, представители на какви професии?
– Бих казала, че курсовете, които водя се посещават от усмихнати и позитивни хора. За радост, мъжете не са изключение. Професията се оказва, че няма нищо общо с желанието за обучение в кулинарията. Курсовете се посещават от IT специалисти, адвокати, професионални готвачи, хора на изкуството, учители, домакини, млади майки. Това, което ги събира заедно е храната и по-точно стремежът да се научат да приготвят вкусна храна, да усъвършенстват кулинарни техники, за вдъхновение и не на последно място – да се срещнат със съмишленици.
Кое им е най-трудно и най-любимо?
– Степента на трудност зависи от темперамента на човека, от неговата лична подготовка и практика. Предполагам, че любимо на всички ни е, когато в края на курса седнем на масата да опитаме приготвеното с чаша вино и да си говорим непринудено.
Има ли автор на кулинарни книги или въобще някой, който ви вдъхновява?
– О, много са! Да започнем с Ивелина Иванова, която чрез списание “Меню” за пръв път ме тласна към кулинарното изкуство. Често си правя справки от книгите на Хестън Блументал, Емил Минев, Силвена Роу, Джейми Оливър, Питър Рейнхарт, Патриша Уелс, Ричард Олни, Дейвид Лебовиц, Плахута, Алфонс Шубек… има и още.
Представяли ли сте си някога, че ще бъдете като героинята от книгата/филма „Джули и Джулия“ за България?
– Харесвам историята, но никога не съм се асоциирала с Джули.
От блога ви личи, че имате специално отношение към книгите. Имате ли си любим роман, в който готвенето е основна част от сюжета?
– И тук не мога да се спра на едно заглавие или автор. Ще започна с “Афродита” на Исабел Алиенде и “Като гореща вода за шоколад” на Лаура Ескивел. Следват Антъни Бурдейн с “Поверително от кухнята”, Габриел Хамилтън с “Кръв, кости, масло”, Франсис Мейс с “Под небето на Тоскана” и една не толкова кулинарна, но забавно написана книга – “Всекидневно пиене” от Кингсли Еймис. Не мога да пропусна и книгите на Питър Мейл за Прованс, както и повечето нови книги на винена тематика, към които проявявам голям интерес.
Имате тема в кулинарните си курсове за Тоскана, но си падате и по френска, мексиканска и т.н. кухни. Къде са най-добрите готвачи?
– Основите на всяка една кухня се градят на местните продукти, обичаи и история на страната. В съвременната кухня един добър готвач трябва да има умението ненатрапчиво да подчертае традициите, но и да приложи собствен стил, който да го отличава. Смятам, че такива готвачи има навсякъде по света.
Кога и как разбрахте, че ви бива за готвач?
– Това е една от професиите, в които е необходима постоянна любознателност. Не е възможно просто да завършиш специализирано училище или серия от курсове, или да умееш да готвиш у дома, за да се наречеш готвач. Трябват още много практика, наблюдения, желание за учене и експериментиране. За себе си мога да кажа, че имам някакви изградени основи и интерес към приготвянето на храна от семейството ми. Всичко останало е просто много, много работа, изгорени и порязани пръсти, разочарования и успехи. Продължавам да се уча с все същата страст.
Какво научихте за храната и приготвянето й покрай блога си?
– Много и нищо. Много, не само заради всички стремежи и препятствия, които съм имала, включително и за някои рецепти от книгата, но и защото връзката с читателите и курсистите ми дават насоки и идеи за развитие на блога. А развитие на блога означава развитие за мен самата. В този контекст бих искала да отправя сърдечна благодарност на човека, който стои до мен през цялото време – в блога и живота – Вальо. Нищо, защото понякога в желанието да стигна по-далеч откъдето съм, минавам през всичко, но стигам до там, откъдето съм започнала. Но аз вярвам, че всяко нещо има своето време, затова не губя кураж и се възползвам пълноценно от всяка възможност за самоусъвършенстване. Животът е пъстър! А защо да не го направим и вкусен? Наслаждавайте му се!
Интервюто взе Елена Бойчинова
