Начало / Читатели / „Полет над кукувиче гнездо“ от Кен Киси (ревю)

„Полет над кукувиче гнездо“ от Кен Киси (ревю)

Златина ПЕТКОВА

„На Вик Левъл, който ми каза, че дракони няма, а после ме заведе в леговището им.“

Кой не знае, че не съществуват дракони, както и че кукувиците не си правят гнезда? И изобщо що за безсмислица е цялата тази книга?  Някакъв надрусан американец разказва какво му се е привидяло. Измисля си психиатрия, в която побъркана медицинска сестра се гаври брутално с пациентите. Ехо, няма такива клиники, Рачит е приумица на болен мозък, електрошокът е забранен, а Маккмърфи никога не се е раждал. Изяснихме го. Елате сега да ви покажем леговището на драконите.

„Полет над кукувиче гнездо“ не е просто една от любимите ми книги. Тя е онзи вик на лудост, който ме накара да поискам да  счупя решетките  на Нормалността. Да пожелая страстно свободата и да платя цената.

Живеем в свят-затвор, строго охраняван от чужди очаквания и наставнически размахани пръсти.  Крехкото ни и едва шепнещо „Искам“ всекидневно е пребивано от безмилостното „ТРЯБВА!“. Ние сме двуметрови великани (точно като индианеца), на които са внушили, че са джуджета. От смели войни, каквито сме били в детството си, са ни превърнали във „вождове на метлите“.

Нужен ни  е някой като Рандъл Патрик Макмърфи. Някой, който да влезе в битка със Системата и да я победи. Как ли? Ами като направи единственото, което тя не може да понесе – като й изсмее зверски в лицето.  Смехът не го лови ни електрошок, ни лоботомия.

Злобна стара мома си играе със страховете на група изтерзани и загубили вяра в себе си мъже. Те са нейните кукувици. Пуска ги едни срещу други и се наслаждава на кръвта.И така до мига, в който в коридора на зандана се появява някакъв странен шемет. Бивш затворник и хитрец на дребно, на когото хич не му пука какви са правилата.

Винаги ще помня как Рачит минава да провери с огледалце измил ли е добре тоалетните. Тя цъка с език „Безобразие! Безобразие!“ , а Макмърфи се хили шумно  и крещи „Е, явно няма да стана шеф на кенефите!“

„Каквато и да е окончателната диагноза обаче, не бива да забравяме едно : този човек не е обикновен.“  А необикновеността  не се лекува. И добре че.

Признам си, аз се влюбих в Макмърфи.  А Вие?

„Полет над кукувиче гнездо“ тук

Прочетете още

200811_b

„Брит-Мари беше тук“ от Фредрик Бакман (ревю)

Веселина СЕДЛАРСКА „Трябва да знаеш, че когато бях малка, със семейството ми отидохме на море. …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *