Начало / Интервюта / Цочо Билярски: Новият том на Симеон Радев е сензация

Цочо Билярски: Новият том на Симеон Радев е сензация

 

 

 

 

 

 

До дни предстои да излезе още един том от легендарния труд на Симеон Радев „Строителите на съвременна България”. Той е съставен от две книги – „Произходът на съвременна България“ и „Руско-българският конфликт и дипломация (1886-1887)“. Съставители на труда са Цочо Билярски – историк, директор на Централния държавен архив между 1993-1997 г. и началник сектор през 2000-2006 г., и Ива Бурилкова – дългогодишен началник отдел „Лични фондове“.
Цочо Билярски даде интервю специално за читателите на lira.bg.
–––––––––––

До няколко дни в книжарниците ще се появи още един том на легендарния труд на Симеон Радев „Строителите на съвременна България”. Кога открихте тези нови текстове? Каква е тяхната история?
–    Преди четири години приехме заедно с колежката ми Ива Бурилкова личния архив на Симеон Радев и го предадохме в Централния държавен архив, заедно с неговата библиотека и голяма част от личните му вещи. Архивът представлява 56 огромни кашона и куфара и библиотека около 100 кашона. Очаквахме сред ръкописите да открием четвъртият пореден том от „Строителите“, за който се говореше от десетилетия и който трябваше да обхваща времето на управлението на Стефан Стамболов (1887-1894).
Такъв том в действителност не открихме, тъй като той явно не е бил написан от Симеон Радев и сред почитателите на автора просто са се разнасяли подобни легенди. С Бурилкова бяхме изненадани, когато открихме няколко папки с чернови ръкописи, отнасящи се за времето преди възстановяването на Третата българска държава, т.е. времето на Българското възраждане, и по-специално за дейността на ръководителите на революционното движение – Георги Раковски, Васил Левски, Любен Каравелов и Христо Ботев. Немалко място е заделено и на връзките и взаимодействието на българските революционери във Влашко с Комитета на старите, известен и като Добродетелната дружина, и с цариградските български дейци. Тези папки бяха обединени в един пакет, който беше надписан от покойния син на Радев – Траян Радев, като изследване за Васил Левски и революционното движение. Самият Симеон Радев е отбелязал на всеки лист, на отделните глави, че това е „Увод“, а във въведението към втория том от книгата си „Македония и Българското възраждане“ той споделя намерението си да напише отделен труд под заглавие „Произходът на съвременна България“, за да покаже приемствеността на личности и идеи от периода на Възраждането в следващия период – този на „Строителите на съвременна България“. И в действителност това е този негов останал неизвестен до настоящия момент труд, представляващ сензация за всички, които обичат и се интересуват както от нашата история, така и от творчеството на Симеон Радев.
Работейки с архива, открихме и няколко папки с ръкописи на нови глави към „Строителите“, обхващащи един междинен период между втория и третия том на книгата, в които авторът се занимава с изострящия се руско-български конфликт и дипломацията (1886-1887 г.). Тук главните действащи лица са видните български политически водачи на Либералната партия Стефан Стамболов, Петко Каравелов и Драган Цанков.

„Произходът на съвременна България“ е първата част от новото издание на „Строителите”. Какво ново добавя авторът към образите на Раковски, Левски, Ботев, Каравелов?
–    Тази книга Симеон Радев пише след 9 септември 1944 г., успоредно и с други планирани, но недовършени негови проекти. Работи върху нея до края на живота си и ако съдбата му беше отпуснала още време, той вероятно щеше да ни изненада и с редица други свои проучвания върху нашата история. В този труд Радев прави нов прочит на известните документи за водачите на българската национална революция, като успява да въведе в научен оборот и неизползвани дотогава факти и документи, като анализира публикуваната и непубликуваната мемоарна литература и публикации в българската, сръбската, румънската, руската и западната преса. Симеон Радев търси и намира връзките между нашите революционери и западните революционни движения като Млада Италия, Млада Франция, руските революционери бакунинци и нечаевци. На бял свят излизат и тесните връзки между нашите революционери с Джузепе Гарибалди, Джузепе Мацини, Александър Херцен и Михаил Бакунин. Особен интерес представляват и страниците, посветени на турския шпионаж в средите на българското революционно движение. Тук Симеон Радев успява да ни убеди, че идеите на строителите на съвременна България се зараждат още през времето на Българското възраждане и тези строители са приемници на делото на националните ни революционери, но при едни променени условия, що се отнася до свободните български земи, а в останалите под робство части на Отечеството революционният процес просто има своето непрекъсващо продължение.

Иван Касабов – един от най-близките съратници на Раковски и създател на ТЦБК, пише в мемоарите си, публикувани през 1904 г., че организацията на Васил Левски е жива, визирайки Македония. Смятате ли, че е така – че освободителните борби на българите в Македония през ХХ в. са продължител на комитетите на Левски?
–    Симеон Радев заделя в тази си книга значително място на личността и делото на Иван Касабов и на Тайния български революционен комитет и показва приемствеността между ръководения от Касабов комитет и новоучредения революционен комитет от Васил Левски и Любен Каравелов. Въпреки че авторът показва мястото на Касабов в българското революционно движение и като автор на прокламациите, разпространявани от четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, както и от самия Васил Левски, Касабов не се ползва със симпатиите на силно емоционалния Симеон Радев. За това може да се намери обяснение и в политическата биография на самия Радев. Той е апологет на Стефан Стамболов, след неговата смърт става член на Стамболовистката партия, един от авторите на програмните й документи и редактор на партийния орган вестник „Воля“, докато Иван Касабов е сред противниците на Стамболов и е преследван при неговото управление.
На втората част от въпроса Ви трябва да се отговори положително, тъй като Вътрешната македоно-одринска революционна организация е изградена на принципите и на основата на Устава и Наредата на БРЦК, съставени от Васил Левски и използвани от учредителите на ВМОРО през 1893 г. – д-р Христо Татарчев, Даме Груев, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов, Христо Батанджиев и Андон Димитров. Те взимат техните текстове от Захари-Стояновите „Записки по българските въстания“, където са публикувани. Сред най-четените и най-познатите книги сред българите в Македония са „Под игото“ на Иван Вазов, „Записките“, „Четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа“,  биографиите на Захари Стоянов на Левски и Ботев  и биографията на Васил Левски от Стоян Заимов. Делото на българските революционери в Македония и Одринско е пряко продължение на делото на Раковски, Левски, Каравелов, Ботев и Бенковски и неслучайно народът характеризира Гоце Делчев и Даме Груев по подобие на Левски като Апостоли на българската свобода.

Чий е изборът на текстовете в приложенията на „Строителите” – на Симеон Радев или Ваши?
–    Заедно с Ива Бурилкова сме съставители на този том, както и автори на въведението към него. За избор на текстове не може да се говори, тъй като в този том ние сме включили всичко, което е запазено в архива с изключение на конспективните ръкописни бележки на Симеон Радев от предварителната му подготовка. Там, където имаше липсващи страници от ръкописа (все пак домът на Симеон Радев е преживял големите бомбардировки над София през 1943-1944 г.), сме ги възстановили от наличните страници в други техни варианти. Дори не сме си позволили да коригираме забелязаните от нас пропуски на автора. Приложените документи към текста на Симеон Радев са използвани и цитирани частично от него. Техни преписи са запазени в личния му архив от публикациите на Димитър Страшимиров, Иван Касабов, от публикуваните архиви на Найден Геров, Георги Раковски, Любен Каравелов, Васил Левски, Евлоги и Христо Георгиеви и други, които ние сме сравнили с последните им най-пълни публикации. В приложенията към Книга I сме включили и един особено важен текст, който е дал идеята на неговия син Траян Радев да отдели всички материали от тази въвеждаща в „Строителите“ книга в една голяма папка, озаглавявайки я „Левски и революционното движение в България“. Този текст в действителност представлява девета глава от втория том на „Македония и Българското възраждане“, която не беше включена по тези причини в пълното й издание. Тя в обобщен вид представлява един увлекателен разказ на Симеон Радев за живота и делото на Апостола на българската свобода, който при едно ново издание на книгата ще намери полагаемото му се място

„Руско-българският конфликт и дипломацията (1886-1887)“ излиза за първи път и е базирана на чужди архиви – германски, австрийски, руски. На фокус са Стамболов, Петко Каравелов и Драган Цанков. С какво Радев ще изненада съвременния читател?
–    Както казах и по-горе, тази втора книга от неиздаваният ръкопис на Симеон Радев е също съвсем ново и оригинално изследване на този изключително интересен период от нашата история, избягван или недостатъчно проучен от нашите изследователи, тъй като е посветен на един от най-сериозните кризисни периоди от нашата история – 1886-1887 г., т.е. времето след детронирането и абдикацията на първия български княз Александър Батенберг и последвалия конфликт в руско-българските отношения. Тук главни действащи лица са Стефан Стамболов, Петко Каравелов и Драган Цанков. През този период пътят на довчерашните съмишленици от Либералната партия се разделя и те стават непримирими противници, като Драган Цанков определено се проявява вече като краен русофил и разчитащ на руската протекция в започналите неформални българо-турски преговори за преодоляването на кризата. Показан е и извървеният път от Каравелов и Стамболов до окончателното им разделяне и залезът от политическата сцена поне за малко повече от едно десетилетие на Каравелов по вина на Стамболов.
Тази книга е изградена освен на базата на оригинални български документи и на публикуваните чуждестранни дипломатически „цветни книги“, така и на оригинални и неизползвани до онзи момент извори от немските, австрийските, английските, френските, италианските и руските архиви и библиотеки. С много от използваните от Симеон Радев документи не разполагаме и днес, тъй като той ги издирва по време и в промеждутъците на дипломатическите си назначения  през 20-те и 30-те години на миналия век, а други е получавал като копия по кореспондентски път от чужбина. А с архива на руското Външно министерство и на граф Николай Игнатиев има възможност да работи по времето, когато е кореспондент на в. „Вечерна поща“ в Санкт Петербург през Първата руска революция.
Може да се каже, че както в първата книга, така и тук Симеон Радев успява да изгради портретите на едни от най-видните българи с умението си на един от най-добрите български публицисти, литератори и историци, нещо което наистина го родее с патриарха на българската литература Иван Вазов.

Може ли да се каже, че след публикуването от „Скайпринт” на това издание „Строителите” имат окончателен, завършен вид?
–    На този въпрос ние с Бурилкова се спираме в нашето кратко въведение към книгата. Наистина, при едно ново пълно издание на „Строителите“ тези две книги трябва да се печатат заедно с останалите три тома, като същевременно, за да се осъществи изцяло планът на автора, към тях трябва да се приложи и един том с преписите на документи, които той е заделял в личния си архив. Едва тогава ще можем да говорим за пълно завършено издание на ненадминатия шедьовър.

Безспорно е, че архивът на Симеон Радев е впечатляващ и като обем. Може ли да очакваме да се появят и други негови текстове, писани след 9 септември 1944 г.? Как се е чувствал, след като е уволнен и пенсиониран от комунистите?
–    Както посочих по-горе, архивът на Симеон Радев е изключително богат и с право можем да го характеризираме като една истинска съкровищница, в която българският дух е основна движеща сила в целия живот и дейност на този виден македонски българин. На читателите искаме да заявим, че изненадите, които крие този архив, са предстоящи. Вече беше издадено пълното издание на книгата му „Македония и Българското възраждане“. От печат излязоха два тома с неговите спомени „Лица и събития от моето време“, като предстои да излязат останалите пет тома, които също вече са подготвени. Готова за печат е и неговата книга за Иван Вазов, както и дипломатическата история на Източния въпрос с оглед на войните за освобождението на България и редица други не по-малко интересни негови трудове, за които българският читател и не подозира.
Тук смятам, че има нужда от едно уточнение. Симеон Радев е уволнен и пенсиониран не от комунистите, а още при старата власт. През 1944 г. той е вече 65-годишен. Последното му дипломатическо назначение е в белгийската столица Брюксел, откъдето се завръща през 1940 г. след завладяването й от Третия Райх, като цар Борис III отказва да го приеме на доклад. Той е оставен като дипломат на разположение на Министерство на външните работи и изповеданията и са му подготвени документите за пенсиониране, още повече, че по убеждения симпатизира на западните демокрации, а не на Тристранния пакт. Въпреки това през този период една от важните задачи, които му е възложена в министерството е да се защити българската позиция по отношение на завладените от Италия части от Западна Македония и предадени заедно с Охрид и Струга на Албания. Симеон Радев подготвя аргументиран доклад до цар Борис III, който той да представи при посещението си при Адолф Хитлер. В резултат на перфектното справяне с възложената му задача тези български територии са върнати на страната ни.
Новата отечественофронтовска власт след 9 септември 1944 г. отново прибягва до помощта на стария вече дипломат, когато се водят преговорите на Парижката мирна конференция през 1946 г. и България трябва да отстоява разрешения й излаз на Егейско море. Той подготвя паметните записки и представя документацията на Георги Димитров, Тодор Павлов и Васил Коларов, който ръководи българска делегация. При отстояването на българската позиция Симеон Радев се обръща с писма и до редица лично познати нему западни дипломати и политици, екземпляри от които са също запазени в неговия архив. Така също вече на пределна възраст и почти ослепял му е възложено от Българската академия на науките да напише спомените за своя живот и дейност. С помощта на съпругата, сина си и временно назначена секретарка той започва да диктува спомените си като достига до времето на Първата световна война. В последните години от живота му излизат от печат първия том от неговите спомени под заглавие „Ранни спомени“ и едно представително томче, озаглавено „Погледи върху литературата и изкуството и лични спомени“. Изрично трябва да се подчертае, че през целия си живот Симеон Радев с дейността си отстоява интересите на България.

Симеон Радев е участвал в работата на Великата ложа на България. Голяма част от нейните ръководители са част и от Македонския научен институт.  Попадали ли сте на негови бележки относно масонския му живот? Въобще какво още не знаем за Симеон Радев?
–    Симеон Радев влиза във Великата масонска ложа на България през 20-те години на миналия век по настояването на Тодор Александров и близкия му приятел проф. Никола Милев. По това време велик майстор на ВМЛБ е членът на ЦК на ВМРО генерал Александър Протогеров. Участието в масонското движение разширява възможностите на Симеон Радев при контактите с чуждестранни дипломати и политически дейци за отстояването на българските национални интереси, тъй като е известно, че във всички международни организации по онова време масонството има здрави корени и силни позиции. От тази му дейност в архива има запазени документи за принадлежността му към Великата масонска ложа на България, кореспонденция, документи от участието му в международни масонски срещи, както и личната му зидарска престилка.

Само няколко месеца след 10 ноември 1989 г. сте сред възстановителите на Македонския научен институт (МНИ). Защо е прекратена неговата дейност по времето на социализма? Имало ли е тайни сбирки през годините на т. нар. народна власт? А Симеон Радев бил ли е сред 52-мата учредители на Института през 1923 г.?
–    Симеон Радев е всред основателите на Македонския научен институт и като такъв неговият подпис стои заедно с тези на останалите членове основатели под устава на института. Когато се създава Македонската република в състава на Югославската федерация, под натиск от Москва и Белград институтът е закрит в тон с утвърждаващата се антибългарска коминтерновска теза за съществуването на македонска нация. Тогава на властите в Скопие са предадени архивът на института, заедно с неговата богата библиотека, музейна сбирка и костите на Гоце Делчев.
Симеон Радев участва в работата на МНИ и след 9.IX.1944 г., но неговият подпис не стои под списъка на членовете ликвидатори на Института.
По въпроса за моето участие във възстановяването на МНИ, мога да отбележа, че участвах, заедно с още 10-ина историци. Бяхме разговаряли по тази идея още през предишните години в сградата на тогавашните Македонски културно-просветни дружества, които се помещаваха в Македонския дом, където се намираше и Централният държавен исторически архив. Всичко ставаше явно. Все пак това бяха годините, след като беше започнала „перестройката“. В нашия архив и в Софийския имаше запазени документи от закриването на института след 9 септември 1944 г. Те ни помогнаха при възстановяването и регистрацията му. Възстанови се и печатното издание на МНИ – списание „Македонски преглед“.

Съставител и автор сте на близо 30 книги. Огромна част от тях са свързани с Македония. Откога и какво провокира интереса ви към тази винаги дискутирана тема?
–    Сам и в съавторство, главно на Ива Бурилкова, съм издал редица документални сборници, сред които са тези за политиката на БКП и Коминтерна по македонския въпрос – два тома, Македонският въпрос в българо-югославските отношения (1950-1989) – 3 тома, Тайната и явната българо-турска дипломация (1903-1925), за българския цар Фердинанд I (4 тома), за Гоце Делчев, Дамян Груев (две издания в 3 тома), Тодор Александров (3 тома), Иван Михайлов (6 тома), Христо Матов (два тома и една биография), Григор Василев (4 тома), д-р Владимир Бурилков, Кирил Христов (два тома плюс едно томче с епиграмите му), ген. Никола Михов, ген. Иван Колев (два тома), ген. Сава Савов, ген. Константин Жостов, капитан IІ ранг Коста Скутунов, ген. Александър Протогеров, ген. Никола Недев, д-р Никола Генадиев, Йордан Йовков, Чудомир, проф. Александър Балабанов, проф. Никола Милев, акад. Иван Шишманов, акад. Иван Ев. Гешов, проф. Димитър Михалчев, проф. Венелин Ганев, Димо Казасов, Яне Сандански, Любомир Лулчев, П. К. Чинков, П. К. Яворов, Добри Ганчев, Стоян Михайловски, Иван Гарванов, д-р Константин Стоилов, Александър Стамболийски, Константин Щъркелов, проф. Иван Шишманов, Петър Карчев, Пане Бичев, Васил Чекаларов (3 тома), Рафаел Камхи (3 тома), Мара Бунева, Велчо Т. Велчев, Георги Попхристов, Симеон Радев, Старозагорския митрополит Методий Кусевич,  и др. на теми от политическата, военната, дипломатическата и културната история на България, на брой близо до 200. По същите теми и въпроси, включително и за ролята на България за спасяването на българските евреи, участието на България във войните за национално освобождение и обединение имам над 1000 статии и публикации, като отделно от тях могат да се посочат и над 200 мои статии в сайта „Сите българи заедно“.
Издал съм сам и в съавторство с колеги спомените на създателите на ВМОРО (2 издания), спомените на дейци на ВМОРО и ВМОК (два тома), както и протоколите от конгресите на ВМОК и дипломатическите документи по участието на България във Втората световна война и документите на Литературния кръг “Мисъл”, дневникът на Кюстендилския пункт на ВМОРО, „Тайните на ВМОРО“, документи за Ньойския мирен договор, за международните договори на България, за геноцида над македонските българи от Сърбия и Гърция (два тома) и мн. др.
Интересите ми са насочени както към дейността на отделни ръководители и личности в македоно-одринското движение и към различните периоди и събития от развитието на македонския въпрос, така и към дейци от политическия и културния живот.
Заедно с Ива Бурилкова съм участвал в създаването на документални филми за Григор Василев, инж. Христо Станишев и Константин Щъркелов, както и в редица документални изложби и издания.
Бил съм редактор на списанията „Известия на държавните архиви“ и „Македония“, член на редколегията на Библиотека „Архив“ на Университетското издателство и рецензент на редица книги по македонския въпрос и за политическия живот в България.
Интересът ми към македонския въпрос датира още от най-ранните ми детски години, тъй като много от родовете в родния ми Троянски край са преселници от Македония, а моят дядо е ветеран от Троянския полк, участник в боевете при Дойран. Но може би най-голяма заслуга за събуждането на моя интерес към Македония дължа на невероятната четирилогия на Димитър Талев.

Интервюто взе Румен Василев

Свързани заглавия
„Строителите на съвременна България. Неиздаван ръкопис“ ще бъде в книжарниците от 18 февруари
Пълен вариант на „Строителите на съвременна България“ ще излезе през февруари

Книги от Цочо Билярски тук

Прочетете още

171465_b

Топ 10 на „USА Today” за най-продаваните книги в САЩ

Седмичната класация на „USA Today” за най-продаваните книги в САЩ бе обновена 1  юли. Изданието …

Един коментар

  1. PANDO MLADENOV

    Поздравлиавам Ви с тази публикатзиа за Симеон Радев.
    Продалйаваите да будите заспалата булгарска савест.

    Пандо Младенов

    Торонтоц Чанада.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *