Начало / Автори / Нийл Геймън: Късите разкази са миниатюрни прозорци към други светове и умове

Нийл Геймън: Късите разкази са миниатюрни прозорци към други светове и умове

Нов сборник с разкази от Нийл Геймън излязоха на български. Историите в „М като Магия“ са вдъхновени от Рей Бредбъри. Издател е „ProBook“. Ето какво споделя Геймън  през 2006 г. за историите си, събрани в тази книга:

„Когато бях малък, което не ми се струва толкова отдавна, обичах късите разкази. Късите разкази могат да бъдат прочетени от начало докрай в моментите, когато имах време за четене – в голямото междучасие, преди следобедния сън или във влака. Те се разгръщат и раздиплят, отвеждат те в друг свят и те връщат по живо по здраво в училище или у дома след около половин час.

Разказите, прочетени на подходящата възраст, никога не те напускат. Може да забравиш кой ги е написал или как са озаглавени, понякога забравяш и какво точно се случва в тях, но ако историята те е докоснала, тя остава в теб и се спотайва в онези кътчета на ума ти, които рядко посещаваш.

Разказите на ужасите се вкореняват най-добре. Ако са предизвикали ледена тръпка по тила ти, ако след края им осъзнаваш, че затваряш книгата съвсем бавно, от страх да не разбудиш нещо, и внимателно се измъкваш, ужасът ще остане у теб завинаги. Бях на девет, когато прочетох разказ за стая, покрита с охлюви. Мисля, че бяха човекоядни охлюви и пълзяха към някого, за да го изядат. Сега при спомена пак изтръпвам така, както когато го прочетох.

Фентъзито прониква в костите ти. От един завой на път, по който често минавам, се открива гледка към село, разпростряло се по ниски зелени хълмове, зад него – огромни, голи, сиви чукари, а съвсем в далечината – планини и мъгла. Това винаги ми напомня за „Властелинът на пръстените”. Книгата е някъде вътре в мен и тази гледка я вади на повърхността.

А научната фантастика (макар че няма много такава в тази книга, опасявам се) те води сред звездите и в други времена, в други умове. Нищо не може да се сравни с известен престой в главата на извънземно, който ни припомня колко малко се различаваме един от друг, човек от човека.

Късите разкази са миниатюрни прозорци към други светове и умове, към нечии мечти. Те ви позволяват да пътешествате до другия край на вселената и все пак да се върнете за вечеря.

Пиша къси разкази от почти четвърт век. В началото те бяха чудесен начин да усвоя занаята. Най-трудно за един млад автор е да приключи нещо и точно на това се научих чрез тях. Днес пиша повече дълги неща – дълги комикси или дълги книги, или дълги филми, – а краткият разказ, който се приключва за един уикенд или за седмица, е чисто удоволствие.

Любимите ми автори на къси разкази, когато бях дете, са ми любими и сега, поне повечето от тях. Хора като Саки или Харлан Елисън, като Джон Колиър или Рей Бредбъри. Истински магьосници, които само с шепа букви и пунктуационни знаци могат да те разсмеят или да разбият сърцето ти, и то едва на няколко страници.

Книгата с къси разкази си има още едно преимущество: не е нужно да ги харесате всичките. Ако някой не ви допадне, е, след него идва друг.

Разказите тук ще ви преведат през детективска история с герои от детски стихчета, през група хора, които обичат да ядат разни неща, през поема с указания как да се държиш, ако се озовеш във вълшебна приказка, до разказ за момче, което попада на трол под един мост и сключва с него сделка.

Тук е и историята, която ще стане част от моята следваща книга за деца, „Книга за гробището”. В нея се разказва за момче, което живее в гробище и е отгледано от мъртъвци. Има и разказ, който написах като много млад писател, „Как да продадеш моста на Понти” – фантастична история, вдъхновена от човек на име „граф” Виктор Лустиг, който наистина продал Айфеловата кула по доста подобен начин (и умрял в „Алкатрас” след няколко години). Тук са включени и една-две леко страшни истории, няколко доста смешни, както и такива, които не са нито едното, нито другото, но все пак се надявам да ги харесате.

Когато бях момче, Рей Бредбъри избираше от сборниците си разкази, които според него ще се харесат на по-младите читатели, и ги публикуваше под заглавия като „Р като Ракета”, „К като Космос”. Сега аз правя същото и попитах Рей дали има нещо против да озаглавя книгата си „М като Магия”. (Той нямаше против.)

М като магия. Всъщност всички букви са магия, стига да ги подредите правилно. С тях може да създавате вълшебства и мечти и, надявам се, дори няколко изненади… „

Свързани заглавия

„Артлайн Студиос“ е третото българско издателство, което публикува Нийл Геймън

Нийл Геймън: Защо трябва да гледате и четете „Зимна приказка в Ню Йорк“

„HarperCollins“ ще публикува „Книга за гробището“ като комикс

Книгите на Нийл Геймън „Американски богове“ и „Момчетата от Ананси“ ще бъдат адаптирани на малкия екран

Нийл Геймън: Книгите са свещени

Забраниха „Никога, никъде, никой“ на Нийл Геймън в американско училище

Нийл Геймън: Има възрастни, които могат да унищожат любовта на децата към книгите завинаги

Нийл Геймън създаде книга заедно със свои почитатели

Кръщават улично платно на книга на Нийл Геймън

Излезе „The Ocean at the End of the Lane” от Нийл Геймън
Нийл Геймън си взима почивка от социалните мрежи за 6 месеца
Нийл Геймън: Написах роман, който нямах намерения да пиша
Известни писатели за литературната критика
Осемте правила за писане на Нийл Геймън

7-годишният Нийл Геймън: Преди знаех какво е философия, но сега съм забравил

„М като Магия“ тук

Прочетете още

a-polygamous-marriage-implodes-in-this-surprising-new-thriller

Топ 10 на „Ню Йорк Таймс”: Тарин Фишър пуска на воля тъмните ни фантазии

Нейната The Wives дебютира на четвърта позиция От книгата наистина те побиват тръпки – лудо …