Позовавайки се на проучване на университета „Харвард” за ролята на критика, сайтът brainpickings.org ни представя няколко цитата на тази тема от известни имена в сферата на литературата.
Сюзан Зонтаг: „Четенето на литературна критика ми дава идеи за нещо много интересно: културен холестерол”
Езра Паунд: „Не обръщайте внимание на критика от страна на хора, които никога не са написали значима творба”
Джон Ъпдайк: „Не се страхувайте, каквото и заклинание да бъде изпратено срещу вас – слабо или силно. По-добре да възхваляваме и споделяме, отколкото да обвиняваме и забраняваме”
Рей Бредбъри: „Никога не съм слушал някой, който е критикувал моя вкус за пътуване в космоса, атракции и горили. Когато това се случи, опаковам си динозаврите и напускам стаята”
Оскар Уайлд: „Да, аз съм мечтател. Мечтател е този, който намира пътя си по лунната светлина и наказанието му е, че вижда изгрева преди останалите”
Зейди Смит: „Когато пиша роман, си припомням основното за критиката високомерие. Когато пиша критика, съм в защитена позиция: ето ги аргументите ми, ето го мнението ми, ето го текстът, ето го моят стил и начин на изказване. Човек е доволен от себе си. В прозата ги няма тези неща, за да те предпазят. Ти си просто глупак с клавиатура. Много по-трудно е. По-плашещо”
Кристофър Хитчънс: „Каквото може да бъде прието без доказателства, може да бъде и отхвърлено без доказателства”
Франсис Скот Фицджералд: „Нямам нищо против критиката… критиците винаги грешат… но са и прави, в смисъл такъв, че карат човек да изследва отново артистичното си съзнание”
Анаис Нин: „Страхувам се от критиката, защото се страхувам да не разруши моята спонтанност. Страхувам се от ограниченията. Живея чрез импулс и импровизация и бих искала да пиша по същия начин. Виждам в американския живот излишък от грубост, критика и малко потенциал за възхищение”
Нийл Геймън: „Някой в интернет си мисли, че това, което правиш, е глупаво, зло или изтъркано? Значи това е добро изкуство”