Начало / Критика / Кой печели и кой губи от забравата на истинския майстор на Рилския манастир?

Кой печели и кой губи от забравата на истинския майстор на Рилския манастир?

автор: Инж. Александър Обретенов

Историческата наука пренебрегва книгата „Полетът на майстор Алекси Рилец през вековете”

 

 

През 2005 г. излезе книгата „Полетът на майстор Алекси Рилец през вековете”, написана от неговите наследници Клара Даскалова-Обретенова и Александър Обретенов. Това е добросъвестно изследване на живота и делото на майстор Алекси – първия архитект на Рилския манастир във вида му, който сега познаваме.
Книгата има нерадостна съдба. Официалната историческа наука не се заинтересува от посочените от нея факти. Така подмяната на истината за възниква
нето на най-емблематичния български възрожденски градеж остава подменена в учебниците, в енциклопедиите и в обществените представи. Авторът води неравна борба с институциите, които му обръщат гръб.

 

 

 

 

Lira.bg застава зад позицията на инж. Обретенов, защото изследвания като неговото прокарват истинските пътечки към разбулването на все още затъналата в идеология и инерция българска история.

––––––––––––––––––––––––––––––-

Кой печели от изопачаване на историята за строежа на „Душата на българския народ” – Рилския манастир в съвременния му вид? Докога ще тегне злокоба над главата на патриарха на българските архитекти, члена на масонската ложа, първия български архитектон Алекси Рилец, проектирал и ръководил строежа на източното, северното и западното крило на манастира в зората на българското Възраждане – 1816 – 1819 г. След опустошителния пожар през 1833 г. изгаря цялата дървена част на манастира и той отново с помощта на 3000 работници само за 10 месеца успява да го възстанови.
Питам се не само аз, питат и потомците на майстора (над 500 души), пита и редакторът на книгата „Полетът на майстор Алекси Рилец през вековете” Пламен Лазаров: „Майстор Алекси Рилец. Един от хората, които са вградили там душата си. Имаме ли право да го забравим?”.
Пита се и Съюзът на архитектите, определил за свой кумир архитектон Алекси Рилец.
Във в. “Арх и арт” от 7 април 1998 г. ст. н. с. арх. Йордан Тангъров споделя с възхищение: ”Трудно може да се анализира организацията, която първомайстор Алекси създава при участието на десетки чети от Мизия, Тракия и Македония. Спазеният срок на огромния строеж и липсата на каквито и да е намеци за противоречия между многобройните майстори и архитектона говорят много. Преди всичко за първи път българските майстори се запознават по време на работа. Това е повече от школа, това е академия. Вероятно през нея са минали по-голямата част от българските майстори, градили възрожденската ни архитектура.”

Вероятно се питат и хората, определили Рилския манастир като представителна сграда за България на изложбата „Мини Европа” в Брюксел.
А тези, които са определили Рилския манастир през 1961 г. за национален паметник – музей, ако биха могли да разберат горчивата истина за съдбата на създателя му, как ли биха реагирали?
А японците – след възпроизведената трайно като архитектурен уникат на ЕКСПО 1970 в Токио – Япония, магерница на Рилския манастир?
А журналистите от международната организация ФИЖЕТ, присъдили почетната награда “Златната ябълка” на Рилския манастир през 1980 г.?
А представителите на международната организация ЮНЕСКО, удостоили Рилския манастир с признанието „Паметник на световната култура” през 1983 г.?
Ст. н. с. арх. Тангъров се пита:
„Как и защо е поканен Алекси Рилец да оглави огромния екип от 3000 души? Как десетки майстори от всички крайща на Българско са приели и са работили под негово ръководство?
Какви са взаимоотношенията между ръководството на манастира и майсторите?….
Защо са избрали Алекси Рилец, а не Ян и синовете му начело с Павел?
Защо са пренебрегнали изявени майстори от Мизия,Тракия и Македония?
Какво е направил преди това Алекси, за да ги спечели?
Отдавна търся отговора и той е в Света гора, в манастирите Хилендар и Зограф. В тези манастири Асен Чилингиров изравя писмени документи за делата на Павел Янович, баща му и братята му. Той не е открил документи за Алекси. Опитах се по творческия почерк и по строежите в тези манастири преди 1816 г. да открия неговите дела в Атон – в Зограф са източното крило с кулата и отчасти южното крило.
По години на строеж отговаря и югозападното крило на Хилендар. При него узряват почеркът и мелодията, които Алекси малко след това ще покаже блестящо в Рилския манастир.
Хилендар е място на раздор между българи и сърби вместо помирение и гордост. В 1998 г. забравихме да почетем издигането му като голям манастир от св. Сава. Преди пет години почти не се спомена за големия пожар точно на това крило, в което Алекси доказва, че само той може да сътвори чудото, достойно за св. Иван Рилски.
За щастие разполагам с материали не само за ужаса от пожара, но и пълната документация на сръбските ни колеги. Благодаря и на покойните професори Прашков и Михаил Енев за подробната история, както и за техните великолепни фотоси.
Заслужава внимание и проучването на Георги Тодоров – председател на сдружение “Пимен Зографски, за южното крило и Паисиевата килия. Майстор Алекси е направил умела връзка между двете крила и по този начин е свързал в ансамбъл всички приноси на български монаси, ктитори, зографи и зидари.”

А покойната ми майка – ст. н. с. д-р Клара Даскалова-Обретенова, отдала 20 години от живота си за проучване и популяризиране делото на архитектон Алекси Рилец, какво още би могла да направи?”
Та нали съвременниците на майстора са записали на чист български език (макар и трудно разбираем, защото е старобългарски) на три мраморни плочи кой е главният архитект и кой е ръководил строежа на манастира в съвременния му вид:

На първата плоча над входната врата на мелницата в северния край на източното крило пише:
“Последно обновление
В слава на Светата единосъщна животворяща и неразделна Троица на Отца и Сина и Светия Дух, с ходатайството на преподобния наш отец Йоан Рилски и с помощ християнска от тук се започна да се обновява тази светла обител при господина отца игумена хаджи Кесарий и при епитропа Теодосий и при господина кир Йосифа скевофилакса в 1816 година. В лето 1816 май, ден първи. Алекси архитектон сиреч оустабаши. И това пишещият е уче¬ник на този Йосиф”

От тази плоча узнаваме, че майстор Алекси Рилец е получавал помощ от християните и че е назован „Архитектон” преди да започне строежа на Рилския манастир.

На втората плоча, поставена на лично място, за да могат да я видят многобройните гости, над Самоковската порта на източното крило, изписана красиво и обрамчена с подходящи фини орнаменти с много любов, е записано:
“Тази църква и патриаршеска обител, Отца съзида, Син утвърди, а Дух свети обнови при покровителството на пресветата Владичица наша Богородица и при ходотайството на светия и преподобен отец наш Йоан, с общобратствени съвети, труд и пожертвувания и християнски милостини се съгради от основа по време на игуменството на пречестния господин кир Йоасаф и при подкрепата (грижите) на пречестния проигумен и епитроп господин кир Теодосия и скевофилакса господина кир Йосифа в 7325 лето от сътворението на света, а от Христа 1817. Главен майстор Алекси от с. Рила 1817”.

От тази плоча става ясно, че майстор Алекси като главен майстор е получавал всестранна подкрепа със съвети, труд и дарения от християните и духовниците и поспециално от скевофилакс Йосиф и епитроп Теодосий.
На третата плоча, поставена на лично място над Дупнишката порта на западното крило, също красиво изписана и обрамчена с красива каменна пластика, е записано:
“В слава на светата единосъщна и животворяща и неразделна Троица на Отца и Сина и светия Дух се обнови най-долната част при игумена кир Исаия и епитропите кир Теодосия и кир Пахомия и скевофилакса Йосифа в 1819 година от Рождество Христово, 25 август. Главен майстор Алекси.”

За голямо нещастие на целия български народ на 13 януари 1833 г. в Рилския манастир избухва голям пожар. Огромни пламъци го обхващат и унищожават всичко, което може да гори. Опустошена е цялата дървена част на манастира. Остават да стърчат само опушени неми каменни зидове и колони, пропукани от високата температура. За жалост изгаря и голяма част от архива на манастира, което затруднява изучаването на делото на майстор Алекси.
Х. Агапия описва мъката си от изгарянето на манастира по следния начин: “…. манастиро у пет шесъ сахата стана на пепелъ. Преди горенето почнаха се лошотiите отъ клириците, най ногу отъ ефимерiите и като не можеха началниците по скуру да ги смиратъ и после придружиха имъ мнозина отъ старите ватрешни и некои таксидиоте, дето Йосифъ поиска некакси старите да накаже неколцина, но тiа испревариха го и до великата церква отидоха, оплакаха се отъ него. Дедо Йосифъ отиде сургунъ в заточенiе на Трикала, великата церква отъ триста гроша натовари манастиро да плаща данокъ по четири хиляди гроша на годината. После не закъсне и наказанiето божiе какото горе рекохме у пет шесъ сахата прекрасното зданiе стана на пепелъ! Уви каква жалостъ! Каква скорбъ! Каква туга! Не остана речи нищо, три параклиса декато е сега трапезата стопиха се дуията, камбането беха на надъ дупничката врата, тамо (беше камбанарiата) стопиха се като восокъ, на касо да кажа сичко отиде жито и сичко захире, постилките по архандариците…” (Спространов, 1901)
„Кой е възстановил опожарените манастирски крила, които са построени от майстор Алекси 14 години преди пожара? Тъй като липсват надписи, каквито нови архитекти непременно биха поставили, а са запазени надписите на Алекси, може да се заключи, че той е повикан да обнови собствените си градежи.” (16.02.09 Архим. доц. д-р Павел Стефанов )

Проф. арх. Г. Стойков (1976) подробно обсъжда този въпрос и категорично доказва водещата роля на архитектон Алекси Рилец при възстановяването на Рилския манастир след пожара през 1933 г.: “Трите надписа – на северното, на източното и на западното крило, в които е отбелязано, че майстор Алекси е изградил тези крила (1816-1819, са запазени и след пожара. Тяхното наличие изключва участието на други майстори при възстановяване на опожарените крила. Защото не може да се допусне, че ако други майстори са възстановявали крилата, в които са били внесени и някои подобрения (пожаропредпазни зидове, кьошкове и др.), не ще отбележат на съответното място, както е бил обичая за своята строителна дейност чрез името, датата и местонахождението си. … За майстор Алекси наличието на трите надписа покриват участието му в една и съща работа – обновяването на манастира – преди и след пожара и при това в същия вид с малки външни добавки и вътрешни изменения. Следователно с пълна достоверност може да считаме, че майстор Алекси е възстановил трите крила, той, който е познавал добре строежа и архитектурата им.”

Манастирската църква е построена от протомайстор (първомайстор) Павел Иванович (1 май 1834 – 26 октомври 1837 г.), за което свидетелства мраморна паметна плоча, вградена в корниза на откритата галерия пред входа на църквата.

Построяването на южното крило на манастира (1846 – 1847) в стила на архитектон Алекси Рилец е ръководено от майстор Миленко. За него има тухлен надпис под корниза на западната стена на строеното от него крило : “1847 Миленко Оустабаши, Радомир”.”

Докато Васил Левски, Христо Ботев, Георги Раковски и други възрожденци обладани от патриотизъм, с перо, оръжие и саможертва карат света да обърне внимание на нашия изстрадал народ, Алекси Рилец постига същата цел, като с мисъл, чук, длето, мистрия и завидно родолюбие извисява „Двореца на Възраждането” (Анчо Анчев).

Не крия, че съм един от потомците на този архитектурен стожер, а напротив – гордея се с моя пра-пра-пра дядо Алекси. Не крия, че съм пристрастен, но предпочитам да казвам истината в очите на хората, каквато и да е тя.
Още докато е бил жив, в разцвета на строителството на манастира, архитектон Алекси Рилец се ползва с голямо уважение и от жителите на бившето село Рила и от монасите в Рилския манастир. Дотук всичко е точно. Обаче злият дух на завистта започва своята коварна дейност:
Идва време да се поръчат икони. Майстор Алекси взема мерките им с лозови пръчки. Изпращат един от добрите му помощници да ги занесе в Одеса. Когато пратеникът се завръща, се оказва, че иконите не съответстват на определените за тях ниши. Рухва изведнъж уважението и доверието към майстор Алекси. Честолюбието му е дълбоко накърнено. Макар че в своя защита показва запазени двойни мерки, той се зарича кракът му да не стъпи никога вече в манастира.
Каква ли неизказана болка и страдание изживява майсторът, когато напуска и оставя незавършено източното и южното крило на най-свидното и скъпо на сърцето му творение…

Минава време, преносителят на мерките ляга смъртно болен. Едва тогава той се разкайва и признава, че е скъсил мерките от завист и желание да навреди на превъзхождащия го майстор Алекси. Помолва да го извикат, за да му поиска прошка, но майсторът отказва. Люта зима е. Виелици затрупват пътя с високи преспи от сняг. Откарват с мъка изнемощелия болен до близкия метох “Орлица”, но майстор Алекси е отново непреклонен. Тогава завеждат страдалеца у дома му. Едва там майсторът произнася: “Простено да ти е от бога!”. Наскоро след това разкаялият се починал.
А злият дух продължава своята коварна и подмолна дейност:
В българската енциклопедия на Данчови от 1936 г. е записано: „Новите постройки и украсата им са започнати през 1833 г. … при първомайстор Павел от Кримино и при помощници строители: майстор Миленко от Блатешница и майстор Алекси Рилец от с. Рила…”.
В Болшая Советская энциклопедия от 1955 г. е записано единствено: „Болшинството постройки са съоръжени отново след пожара в 1834-1837 г. от народни майстори под ръководството на Павел…”.

В диплянката и сайта на прекрасната изложба „България на длан” е записано: “Днешните сгради на манастира датират от началото на ХІХ в., когато след стихиен пожар са построени отново. В днешния си вид Рилският манастир е построен през 1818-1847 г. Негов строител е първомайстор Павел Иванович, потомък на стар род от строители, няколко поколения от които са работи в Атон.”

Когато подарих книгите „Полетът на майстор Алекси Рилец през вековете” и „Arhitekton Alexi Riletz” на председателя на УС на „Алтернативно театрално образователно сдружение” Съни Сънински през 2006 г. с молба да коригира написаната историческа неточност, той по принцип се съгласи да ги коригира, но заяви:
– Това ще обърне много разбирания наопаки!
– Но защо да ги обърне наопаки? Та нали това са историческите факти!
– отвърнах аз.

Явно, че злият дух и този път е надвил фактите, щом като цели 5 години г-н Сънински не успя да коригира рекламата на изложбата.
Ако сте чули по радиото въпроса на водещия: “Кой е първият български архитектон?”, отговора на една жена – “Майстор Кольо Фичето”, и последващото заключение на водещия: “Правилен отговор, печелите наградата!”, макар и да знаете, че майстор Кольо Фичето е роден 40 години по-късно от архитектон Алекси Рилец, че е признат за майстор от целия дюлгерския еснаф, когато навършва 36 години и при започване на строежа на манастира е бил едва на 16 години, как бихте реагирали?

В учебника за V клас „История и цивилизация” на издателство „Просвета” (2006) с автори Райна Гаврилова, Пламен Павлов и Румяна Кушева в раздела „Хронология на Рилския манастир” на стр. 101 е записано: „1834 – 1837 Майстор Павел от с. Кримин, Костурско, издигнал в сегашния им вид манастирските сгради и главната църква „Рождество Богородично”. Колкото и жалко да е – това учат моите внуци. И ако отговорят на учителката, че манастирските сгради не са строени от Павел, а от Алекси и Миленко, вероятно ще получат двойки.

Ако майка Ви е отдала 20 години от живота си за проучване живота и делото на пра-пра-дядо си, ако сте откъснали от средствата на семейството си 9000 лв. за да публикувате 3 издания за архитектон Алекси Рилец на български и на английски език и 20 статии, ако сте се явили на конкурс за подпомагане на книгата в Национален фонд „Култура” към Министерството на културата и сте чакали цели 6 месеца решението на комисията; ако сте подали молба и сте чакали още 3 месеца разрешение от Министерството на културата книгата Ви да бъде изложена за продан в Брюксел с макета на манастира, избран като най-доброто архитектурно произведение на България за изложбата „Мини Европа”, какво бихте направили?
Не крия, че се надявах Министерството на културата да подаде ръка на майстор Алекси, че ще го извади от забвението, че ще намери сили и желание да разчупи веднъж завинаги обкръжението на злите духове около него. Вместо това получих Соломоновския отговор на бившия министър на културата – проф. Стефан Данаилов:
„ … можете да участвате в новите конкурси за спонсориране на ръкописи на повереното ми министерство.”

Г-н професоре, аз също се прекланям пред Вашите артистични умения, но тук не става дума за каква да е книга, а за възкресяване името на водещия български архитектон Алекси Рилец. Ако попитате 100 ученици кой е Азис, ще получите 100 верни отговора, но на въпроса „Кой е Алекси Рилец?” те само ще се споглеждат. Тогава за каква култура в днешно време говорим?

Пиша тази поредна статия и си мисля – кой ли ще я прочете? Кой ли се интересува от стария масонски майстор, щом като във филма „Рилски манастир” дори игуменът на манастира, който забрани да се продава книгата за майстор Алекси в книжарницата на манастира, заявява (цитирам по памет): „Мен не ме интересува кой е построил манастира. Това е моят дом. Тук аз съм изкарал 60 години от живота си”. Та нали в направата на този филм освен игумена участват и режисьори, и историци? Нима никой от тях няма смелостта да каже истината? Та нали пред историческите факти и боговете мълчат?

Чудя се кой е този зъл демон, който всячески се мъчи да натика в девета глуха името на човека, дал началото на нашата възрожденска архитектура? Чудя се дали в навечерието на 200-годишнината от официалното начало на този грандиозен строеж Министерството на културата и официалните медии ще се сетят за тази бележита дата от зората на нашето Възраждане и чие име ще бъде неговото знаме – на Алекси или на Павел? Чудя се докога ще ми стигнат силите да се боря с вятърните мелници? Чудя се кой печели, какво печели, защо го прави?
Но знам едно – знам кой губи. Губи българската историята, губи културата ни, губи вярата на хората в справедливостта и възмездието.

………………………………………………………………………….

Литература

1. Василиев, А. „Български възрожденски майстори”, 1965
2. Василев Румен, „Свещеният триъгълник – българската следа в историята на оперативното масонство”, Зенит, 2008
3. Гаврилова Райна, Пламен Павлов и Румяна Кушева – учебник за V клас „История и цивилизация”, издателство „Просвета” – 2006
4. Даскалова-Обретенова ст.н.с. д-р Клара, инж. Александър Обретенов., “Полетът на майстор Алекси Рилец през вековете”, Литера, София, 2004
5. Енев проф. Михаил, “Рилският манастир”, 1997, София
6. Колева, М. Рилский монастыр. Болгария, 1989
7. Неофит Рилски, иеромонах, “Описанiе болгарскаго священнаго монастыря рыльскаго”, София, Скоро-Печатница на Янко С. Ковачевъ, 1879
8. Стойков, проф. арх.. Георги, Майстор Алекси и майстор Кольо Фичето. 1976
9. Спространов, Е. Материали по историята на Рилския манастир. Сборник народни умотворения, Книжнина и наука, кн. ХVIII, 1901
10. Стефанов, архим. доц. д-р Павел „История на Рилския манастир” 16.02.09
11. Тангъров ст. н. с. арх. Йордан, “Възстановяване на Рилския манастир”, в. Арх и арт, 14.01.2010 г., София
12. Тангъров ст. н. с. арх. Йордан, “Първомайстор Петко Боз”, в. Арх и арт, 7.04.1998 г., София
13. Тангъров ст. н. с. арх. Йордан, “Академия на българската пластична култура”, в. Арх и арт, 17.09.1996 г., София
14. Христов, проф. Хр., проф. арх. Г. Стойков, Кр. Миятев, Рилският манастир. 1957
15. Daskalova-Obretenova, Senior Research Associate Dr. Klara Aleksandrova, Eng. Aleksander Obretenov, Konstantin Pchelinski, translator, „ARCHITEKTON ALEXI RILETS”, NOVA ZVEZDA Publishing House, Sofia 2005
16. Kadas Sotiris, “Der Berg Athos”, Archaeloge, Ekdotike Athenon S.A. Athen 2001

Прочетете още

Elif

Любимите 10 книги на Елиф Шафак

В списъка ѝ има приказки, класика и съвременни романи От години книжарите от One Grand …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.