автор: Румен Василев
Всяка инициатива, която има за цел да подкрепи и популяризира четенето, особено сред децата, трябва да бъде адмирирана. Естествено и кампанията „Походът на книгите”, която се реализира със съдействието на Министерство на образованието и Столичната община, заслужава добри думи. Още повече, че тя идва като отговор на тревожните статистики за увеличаването на неграмотността сред подрастващите.
Да, кампанията е необходима, по принцип, но какви ще бъдат реалните резултати? С какво един трамвай ще накара децата в цялата страна да посегнат към книгата? Още повече, че рекламата е насочена най-вече в столицата, а отдавна се знае, че София не е България. И едва ли столичните деца са най-неграмотните в България. Как малчуганите от Стралджа, да речем, ще почувстват остра необходимост да четат детски книжки? Там има ли въобще книжарница и колко детски книги са постъпили в читалищната библиотека през последните 20 години? За училищните библиотеки да не говорим въобще.
Главният проблем, с който се опитва да се пребори тази кампания, е растящата неграмотност. Затова съответно главният въпрос е защо и кой е виновен в първите години на ХХІ в. в една страна член на ЕС да се отчита, че неграмотността се завръща. Кой ще понесе този резил?
„Походът на книгите” беше тържествено открит от кмета на София Йорданка Фандъкова. Тя е учителка по професия, била е училищен директор и министър на образованието. Кой по-добре от нея днес трябва да знае защо неграмотността взима застрашителни размери? И какво прави държавата за да спре този процес. И въобще има ли държава или просто се използва всеки удобен случай за PR?
Колко пари ще отидат за кампанията данъкоплатецът никога няма да узнае. С тези пари можеха да се купят добри детски книги и да се дадат на библиотеките в най-бедните райони. И то изгодно. Много издателства имат нужда да разчистят складовете си и могат да направят значителни отстъпки. Те ще им се върнат след време. Защото децата са бъдещите купувачи, а логото на всяко издателство е на кориците на книгите.
В онази, другата Европа, дето е на запад, от години има мобилни библиотеки. Те обикалят училищата, големите фирми, държавните институции и предлагат актуални четива безплатно. Самите издатели пък нямат никаква необходимост залежалите книги да ги държат в складовете си и затова ги пускат на достъпни цени. Но там има държавни мъже, има автентична интелигентност, има и честни и мислещи издатели. Просто има нормална държава с пазарна икономика и гражданско общество, за което книгата наистина е ценност.
Фото:abk.bg и личен архив