Художникът Виктор Паунов: „Светът познава българската школа в илюстрацията“

преди 3 седмици Интервюта

Изкуственият интелект е лишен от душа, казва творецът

„Бестиарий“ е авторската му картинна книга, която беше представена съвсем наскоро и пред публика – и вече грее в книжарниците. По страниците са намерили място илюстрации на Виктор Паунов, създадени в периода от 1981-а до 2024 г. Разделени на три големи части и без текст, те предизвикват въображението на онези, които разтворят „Бестиарий“. Но не ретроспекция, а напълно нов, неизследван свят иска да създаде Виктор Паунов.

Самият той се дипломира навремето в специалността „Илюстрация и оформление на книгата“ в Националната художествена академия. Днес е професор в катедра „Книга, илюстрация, печатна графика“ там. Изложбите му, пък и издателствата, с които е работил, съставят дълъг списък. През ръцете му са преминали над 2000 заглавия. Сами разбирате каква необятна вселена е сътворил и колко малка част от нея е в „Бестиарий“. Книгата всъщност е „дублирана“ и от изложба. До 1 юни може да разгледате „оживелия“ „Бестиарий“ в „Триъгълната кула на Сердика“ на бул. „Мария Луиза“ 16 в София.

Любимите ни герои сега предизвикват нашия ум по страниците на „Бестиарий“ – ето още за книгата лично от нейния създател Виктор Паунов

– Професор Паунов, като на Ваша картинна библиография ли да гледаме на „Бестиарий“? Стремяхте ли се към някаква хронология, докато я създавахте?

– Категорично не. Книгата далеч не включва всичко, създавано от мен в последните 40 години. Тя не е и албум, проследяващ хронологично работата на художника, макар че на финала ù има истинска библиография на публикуваното.

– Още корицата предупреждава, че това е „книга за разглеждане“ – какво ни препоръчвате, от началото ли да започнем, или да я разтворим произволно?

– Разбира се, книгата би трябвало да се възприема от началото към края, още повече, че тя се състои от три части („Фикции“, „Натура“ и „Чудовище“), които логично се въвеждат една в друга, не съдържат текстове и са изцяло картинни. Произволен разтвор също би могъл да се разгледа резултатно, тъй като общия замисъл е да няма наратив, преминаващ през целия корпус.

– През годините сте пресъздавал класически герои от много обичани книги – в какво се превръщат обаче те, когато ги лишим от текста?

– Целта ми беше всички тези персонажи, създавани за конкретни издания и обвързани с текстово съдържание, да бъдат отделени от контекста си и да влязат в нов, неочакван контакт с други такива, пораждайки различна графична картина. Някъде това създава визуален „каламбур“, другаде странна, парадоксална комбинация. Целта е „разглеждащият“ зрител сам да режисира, да измисли свой сюжет. Нещо като писане на свой текст с предварително зададени и разбъркани думи.

– Може ли да говорим за българска школа в илюстрацията?

– С гордост мога да кажа – можем. Светът познава много български илюстратори, завоювали широко признание. Трудно е да спомена тук имената им, но са десетки. Проблем е, че българската общественост слабо ги познава и малко се интересува от този толкова специфичен и интересен повод за национална гордост. Институцията в която преподавам – Националната художествена академия, прави всичко възможно да запознава и популяризира тези художници, както сред студентите специалисти, така и сред по-широка публика.

– А уютно ли се чувствате всъщност днес като художник в света на книгоиздаването?

– Винаги съм се чувствал добре в тази реалност, защото нещата, в крайна сметка, опират до книгите, с които животът ми е свързан от дете. Иначе този свят не е твърде уютен, за мен основно визуално, по ред причини, свързани с издателски политики, непрофесионално отношение и слаба култура на много от читателите-зрители в това толкова специфично поле.

– Ако се огледате в книжарниците, все повече корици на книги и илюстрации се създават с помощта на изкуствен интелект, може ли той да е и Ваш помощник?

– Помощник – да, повече информационно и технологично. Мисля обаче, че подобен „безразлично-аналитичен“ и лишен от душа „създател“ категорично не може да подмени човешките емоции, съмнения, трепети и радост при създаване на произведение на изкуството. Artificial intelligence не умее да „играе“.

– Имате ли си до днес любим герой, който бързо Ви превръща в дете?

Да, Мечо Пух. И други.

Изложбата е свързана с книгата чрез заглавието си, „Бестиарий“. В нея, за разлика от книгата, представените илюстрации са показани в сериите и колекциите от изданията, за които са създавани

– Разкажете ни за изложбата. По книгата ли върви, или има своя логика?

– Изложбата е свързана с книгата чрез заглавието си, „Бестиарий“. В нея, за разлика от книгата, представените илюстрации са показани в сериите и колекциите от изданията, за които са създавани. Тоест те са консистентна част от книги, обособени като литературни произведения и конкретни издателски проекти.

– Накрая все пак се изкушаваме да попитаме в характера на кое животно откривате най-много от себе си?

– В книгата го има на едно място (стр. 153) – лос. Такъв беше и прякорът ми някога в Художествената гимназия…

– Благодарим от сърце за световете, които ни подарявате!