Лира Литературно-рекламна Агенция
Добри хора срещам навсякъде, казва той
Журналист и автор вече на две книги, Георги Милков намери път към много сърца с топлината на своите истории, с непредвидимостта и автентичността им. Именно тази искреност превърна навремето кратките документални разкази на Георги в хит в социалните мрежи – същите, за които сега казва, че единствено създадените приятелства и съхранените спомени го задържат там.
Точно успехът на първата книга „Истории от ръчния багаж“ пък се явява вдъхновението да има продължение. Ненапразно дори заглавието на новата книга подчертава, че ще се насладим на още истории от багажа, на нови случки, които рисуват света и хората по един невероятен начин.
„Носорог в банята и още нови истории от ръчния багаж“ има едно огромно предимство в книжарниците – тя следва сценария на собствените ни съдби. Фактът, че е сполучливо описан от Георги Милкова, е достатъчен, за да е и тази книга хит.
Новите истории, които авторът разказва, изискват нови въпроси – задаваме му ги в това интервю, посветено на „Носорог в банята и още нови истории от ръчния багаж“
– „Носорог в банята и още нови истории от ръчния багаж“ бързо стана слон в книжарниците – как Ви се струва успеха ѝ на фона на първата книга „Истории от ръчния багаж“?
– Все едно да имаш второ дете – не му бабуваш много, не му трепериш толкова като на първото, не му проверяваш бележника час по час, за да си сигурен, че е пълен отличник, а не хайманосва по улиците… То само си се гледа, горкото, пък накрая вземе, че израсте по-хубаво от първото. А иначе, нали знаете, има и една друга приказка, що се отнася до двете деца вкъщи – първото е гений, второто – да е живо и здраво. На различни места ме спират хора, за да ми кажат, че харесват повече „Носорог в банята“, но за мен самия е още рано да направя такъв извод. А ако се върна към метафората с децата, аз като „родител“ сигурно няма и да го направя никога.
– Какво ви впечатли от представянията на „Носорог в банята и още нови истории от ръчния багаж“ досега, запомнихте ли някой момент?
– Да, макар че „носорогът“ не е имал толкова представяния, колкото „историите“. На практика, освен премиерата в София на 10 юни, съм имал само три морски представяния. Първото бе в хотел „Астор Гардън“ в курорта „Св. Константин и Елена“, където за моя изненада дойдоха наистина много хора и то облечени подобаващо като за блясъка на балната зала „Роял“, в която се състоя събитието. А още по-изненадващо бе, че на първи ред седяха част от героите, описани в една от историите в книгата – тази от Люксембург с пиенето на шампанско в ранни зори. И дори ми бяха донесли като подарък една от споменатите бутилки „Кремон“.
Второто бе на фестивала за изкуства „АртПоток“ в Лозенец, където гостувам с удоволствие вече трета година, защото винаги намирам благодатна публика и вдъхновяваща атмосфера. Пък и специално тази част от културния афиш на Черноморския юг на мен лично много ми допада.
И третото, последно засега представяне, бе в „Борго“ на плажа на „Градина“ в една изключително забавна обстановка. Там пък се запознах с българи, живеещи в Обединените арабски емирства, които не бяха успели да дойдат на представянето ми в Дубай миналата година, но в една от главите на новата книга съм описал техни познати, както и места, покрай които минават често в Абу Даби, без да знаят, че са свързани с България.
С идването на есента ще започнат и новите пътешествия на „Носорог в банята и още нови истории от ръчния багаж“ в страната и чужбина, за които предстои да ви разказвам.
– Как се роди всъщност новата книга – историите, които не се побраха в първата, ли имаха предимство?
– Има и такива, разбира се, непобрали се в първата, но с предимство влязоха тези съвсем нови истории, които ми се случиха в последните две години след излизането на „Истории от ръчния багаж“. Както и такива с много по-голяма давност, но за чието написване съм се вдъхновил, след като разбрах, че хората много харесват подобни разкази.
В новата книга с предимство влязоха тези съвсем нови истории, които ми се случиха в последните две години след излизането на „Истории от ръчния багаж“
– Как запаметявате преживяното, веднага ли го описвате?
– Невинаги, дори бих казал, че рядко го правя. Сигурно разчитам на това, че имам добре развита сензорна памет и помня вкусове, мириси, какво ме е накарало да настръхна в даден момент и на базата на тази сетивност съм съхранил в съзнанието си хиляди невероятни моментни картини, но това е и най-краткотрайната човешка памет, на която не бива прекалено да се осланяме. Много дълго време живях с дълбоката заблуда, че помня всичко, дори най-непотребните детайли, и затова не е нужно да си водя записки. Когато преди време попаднах на бележките си от войната в Афганистан през 2001 г. и ги зачетох, установих с огромно удивление колко много неща, които са били достатъчно впечатляващи, съм забравил към днешна дата. И точно благодарение на тези бележки събрах 50-ина страници с патила и свидетелства за онези отминали преди четвърт век събития от атентатите в САЩ на 11 септември и последвалата война срещу терора, които промениха изцяло света, в който живеем днес.
Трябва да призная, че разчитам и на друго средство, появило се в живота ни преди повече от десетилетие – фейсбук, който нерядко ме подсеща за факти, хора или места, за които навремето нескъпернически съм споделил впечатления. Така тази социална мрежа играе донякъде ролята на личен бележник и опреснител на спомените. Което, прибавено към факта, че все още фейсбук ме свързва с толкова много хора, си остават и мотивацията да продължавам да имам фейсбук.
– Случвало ли се е историите, които разказвате, да стигат обратно до героите в тях – и имало ли е продължение?
– О, да и след време бих могъл да събера отделна книга с подобни истории, родени от историите.
– А след две книги, пълни с реални случки, изкушавате ли се да пишете и художествена литература?
– Още не, защото продължавам да съм убеден, че най-добрият писател на истории е самият живот. Може би, ако някога се захвана с нещо подобно, то сюжетната линия вероятно ще следва пак реални събития и ще бъде вдъхновена от действителни персонажи. Защото за мен не съществува по-интригуващ и вълнуващ сценарий от този, по който се движат собствените ни житейски съдби.
– Какво всъщност различава според Вас документалиста от писателя, който сам е автор на фабулата?
– По-доброто въображение. Или може би самозаблудата за по-добро въображение.
– От какво се нуждае една книга, за да влезе под кожата не само на читателя, но и на книжаря?
– Нямам реална представа за това. Сигурно бих могъл да скалъпя някакви подозрения, но те едва ли ще са меродавни. Това, което по-смело бих могъл да предугадя, е, че книжарите са сред най-добрите читатели. И затова, ако една книга е влязла под кожата на книжарите, то значи, че почти сигурно ще се хареса и на останалите читатели.
– Обичаме да казваме за някои хора, че са добри – къде Вие лично срещнахте най-добрите по време на скиталчествата си?
– Срещал съм добри хора навсякъде, дори на места, на които най-малко съм очаквал, което пък после ме е карало да се срамувам и да се укорявам за собствените си предразсъдъци. Нима има място, където битуват само добри, или само лоши хора? Често съдим за тези, които срещаме по пътя си, оглеждайки ги в кривото огледало на своите страхове, съмнения и несигурни представи за морал. Добротата със сигурност не е географско понятие.
Срещал съм добри хора навсякъде, дори на места, на които най-малко съм очаквал, което пък после ме е карало да се срамувам и да се укорявам за собствените си предразсъдъци
– Наблюдавате политическата сцена вече доста години – има ли промяна в начина, по който политическата класа възприема журналиста?
– Тази промяна не само я има, тя е огромна. И тя е във всички посоки и на всички нива. Не само как политиците възприемат журналистите, но и обратното. А най-вече как обществото възприема политиците и журналистите – заедно и поотделно. Това е сериозна и дълга тема, която изисква специално внимание.
– Мечтаете ли си понякога да Ви е скучно, да не Ви се случва нищо?
– Не мечтая за скука. Но пък обичам времето, в което нищо не се случва. Защото точно тогава са моментите, в които можем да се отдадем на усамотено съзерцание. Понякога цялата красота на света може да бъде почувствана и осъзната именно в такива мигове на безвремие. В подкрепа на това мога да преразкажа един знаменателен библейски текст, според който Бог се явява на пророк Илия, за да му каже, че не е в мощния вятър, който цепи планини и събаря скали, нито в земетръса или в огъня след него, а накрая, когато идва лъх от тих вятър, там е Бог…
– И накрая най-логичния въпрос, събирате ли вече материал и за трета книга?
– Нека да не прозвучи обещаващо, но материал има за много повече от три книги.
– Благодарим, че разширявате и нашия кръгозор със своите истории – и успех!
