Лира Литературно-рекламна Агенция
Авторката на нашумялата ърбън фентъзи поредица „Болница за безсмъртни създания“ отваря с усмивка вратите на бара и на „ада“ по страниците на двете си книги
– Здравей, Алекс! Подавам реплика от втората ти книга „Анатомия на безсмъртните видове“, с въпрос да очакваме ли ей такава обстановка с музика на живо? 
„Навалицата от екзалтирани създания приветства поредната безвкусна проява на диджея с одобрителни възгласи. Неканен, в сепарето се настани млад вампир с широко разгърната плажна риза”.
– Здравей! На 26-и октомври в клуб „Swingin’ Hall“ в София наистина ще проведем едно събитие, което се осъществява благодарение на въображението и инициативността на Рая – вокалистката на „Katharsis“! Тя, освен изключително талантлива певица, е и активен читател и фентъзи фен. Аз от друга страна съм музикален инвалид, но пък умея да ценя добрата музика (както се вижда от плейлистите, които слагам в началото на всяка книга). Затова не ми беше нужно много убеждаване, за да прегърна с две ръце идеята за това събитие, в което музиката среща книгите, а феновете и на двете ще срещнат забавни предизвикателства, с които допълнително да се потопят в готик/фентъзи атмосферата.
В тази връзка гарантирам, че няма да има „безвкусни прояви на диджея“, но не обещавам на никого, че в сепарето му няма да се настани „млад вампир с широко разгърната плажна риза.“ Даже се моля да се настани при мен 😊.
– Втората част на „Болницата“ – „Анатомия на безсмъртните видове“ също потапя в жива атмосфера! За онези, които не са чели първата книга, може ли да започнат направо с тази, а после да се върнат към онова, което се пропуснали?
– Горда съм с продължението на „Болницата“, защото в него стъпвах далеч по-смело, отколкото в дебютния си роман. Героите се разгърнаха, а паралелно с тях се разгърнах и аз, и се освободих от несигурността и задръжките, които понякога ме обсебваха при писането на първата книга. Въпреки това смятам, че няма как да се стигне до „Анатомията“, без да се мине през „Болницата.“ Това е като да влезеш медицина по онзи, втория начин, без да си държал изпитите Пак научаваш материала, но ти е три пъти по-трудно, защото ти липсват основите.
– Защо човешкият облик на някои създания плаши повече от свръхестествения?
– Защото свръхестественият е измислен. Знаеш, че като ти дойде в повече, затваряш и забравяш. Но човешкия облик можеш да го срещнеш в ежедневието, в партньора, в огледалото. Дебрите на човешкия ум и емоции са толкова необхватни, колкото един цял фантастичен свят.
– Сега темата за предателството ли е на дневен пред Амелия и останалите герои в „Анатомия на безсмъртните видове“?
– Темата не е за предателството – дори на пръв поглед да изглежда точно така. Темата е за преследването на щастието. За това, че няма победа без риск. Готов ли си да заложиш всичко, което имаш, макар да знаеш, че има голяма вероятност да изгубиш всичко… Какво правиш, когато знаеш, че трябва да бягаш от нещо, а единственото ти желание е да бягаш към него? Режеш си краката, макар да знаеш, че ще те боли, но все пак ще боли по-малко, отколкото ако им позволиш да те отведат към онова, което желаеш? Или просто се хвърляш през глава и не мислиш!
– Появява се нов, осми вид сред безсмъртните създания във втората част – рептилите. Тук те владеят ли същата власт, която е обект на толкова конспиративни теории?
– Чувала съм много конспиративни теории за рептилите и смятам, че зад тях има доза истина. Когато трябваше да измисля нов, таен безсмъртен вид, реших, че ще е забавно да го нарека именно „рептил.“ Все пак жанрът е ърбън фентъзи – идеята е да създадем свят, който е доста близо до съвременния свят. А защо да не дадем почва и за още някоя конспиративна рептилска теория?
Мъжът ми редовно ме предупреждава, че заради мен рептилите щели да ни видят сметката, ама аз съм упорита и продължавам да ги предизвиквам! 😊
– Михаил, Виктор, Захария, Константин – кой от тези мъже, които подлудиха читателките, най-много изненадва във втората книга? 
– Всеки от тях притежава отличителна индивидуалност, но същевременно всички са супер мъжкари, предани и несломими. Мен никой не ме изненадва, защото още откакто започнах да пиша историята, знам кой какъв потенциал има. Но от това, което получавам като отзив, след втора книга Михаил определено умножи почитателките си и дори успя да спечели онези, които го бяха зачеркнали след първата.
– Започнахме с цитат-покана да ходим на бар, а от кой свят ни съветваш да стоим по-далече? (Пак реплика на твое „създание“)
– Стойте далеч от света на Невъзможностите – „това е невъзможно“, „това никога не може да се случи на мен“, „никога не бих“. Мисля, че подобни реплики не само че ни пречат да видим потенциала на света около нас, но са и най-сигурният начин да предизвикваме живота да ни покаже, че може да се случи точно на нас.
Разговора води: Людмила Еленкова
